Здравейте!
С Цвети се обръщаме към всички наши познати, защото в момента свободата и правото на всички нас като отговорни и добросъвестни родители да отглеждаме и възпитаваме децата си така, както смятаме, че е най-добре за тях, са застрашени!
Трябва да знаете, че много скоро изобщо няма да имаме такова право и свобода - нещо повече, упражнявайки ги, ще рискуваме да попаднем под ударите на българския закон с глоби и дори отнемане на децата ни!
В момента тече общественото обсъждане на новия проект за Закон за детето. Ако не сте чували за него, не е изненадващо, защото има кръгове, които се опитват да го прокарат възможно най-бързо и без много шум. МОЛИМ ВИ, прочетете това съобщение внимателно и се включете активно в кампанията против този закон!
Този закон не касае само децата в риск, а ВСИЧКИ ДЕЦА. Той не касае само недобросъвестните родители, а регулира поведението и решенията на ВСИЧКИ РОДИТЕЛИ.
По същество той представлява грубо вмешателство в семействата ни и възмутително посегателство върху естествените ни родителски права над децата, които сме родили, обичаме, отглеждаме и възпитаваме.
С този закон отговорността да се решават и гарантират най-добрите интереси на нашите деца се възлага на държавните органи. Те ще имат право да ни проверяват, да ни оценяват, да ни контролират, да ни налагат решенията си и да ни санкционират при несъгласие или несъдействие от наша страна.
Ако този закон бъде приет:
- Кое е в най-добрите интереси на детето няма да решаваме преди всичко ние, родителите, а законът, който е пълен с мъгляви определения, и държавните чиновници, които ще го тълкуват и прилагат по свое усмотрение.
- В името на „най-добрите интереси на детето“ чиновниците ще могат да ни задължават с предписания относно конкретните действия, които трябва да предприемем, за да бъдем добри родители на децата си, и ако не ги изпълним, ще могат да ни глобяват и даже да ни изземват децата и да ги настанавят в приемни семейства, без задължително предварително доказване на вина от наша страна.
- Мнението и желанията на децата ще важат наравно, а на практика и по-силно, от нашето мнение и преценка като техни родители. Ако държавните органи преценят, че така ще е по-добре за децата, те ще има право да разпитават децата в наше отсъствие, като ги консултират относно правата им и им помагат да оформят мнението си.
- Когато решаваме важни въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на децата си, ще трябва да се съобразяваме задължително с тяхното мнение и желания. Няма да имаме право да настояваме те да се съобразяват с нашите ценности и принципи, ако не са съгласни.
- Ако дете над 14 години не е съгласно с решенията и ценности, на които настояваме като родителите, то ще има право да се обърне към районния съд лично или чрез дирекция „Социална подкрепа” по настоящия си адрес. Държавните органи ще го консултират и ще защитят правото му. По-малките деца също ще могат да се обръщат към социалните служби с оплаквания от наши решения и да получат от тях консултиране и посредничество.
- Ще сме длъжни да осигуряваме на децата си свободен достъп до информация, за да могат те свободно да формират ценностите и възгледите си. Това означава, че родителите няма да имаме право да контролираме достъпа им до интернет сайтове, печатни материали, телевизионни програми и др. с вредно и опасно според нас съдържание.
- Като родители няма да имаме право да упрекваме и наказваме дори умерено децата си, защото причиняването на болка или страдание на детето, даже без разстройство на здравето му, ще се счита за „физическо насилие“, всички форми на отрицателно отношение, които биха могли да имат вредно въздействие върху детето ни, - за „психическо насилие“ от наша страна.
- Без да бъдем предварително уведомявани и без да е нужно да дадем съгласието си, децата ни ще получават задължително обучение по сексуално репродуктивно здраве и семейно планиране (включително аборт) в системата на предучилщното и училищното образование по програми, спуснати от МОН.
- Няма да имаме право да избираме формата на образование на децата си. Ще сме длъжни да подсигуряваме присъствие в държавно училище от 5 до 16-годишна възраст, без да имаме право на контрол над средата и учебните програми там.
- Социалните работници ще имат свободен достъп до редица държавни информационни бази данни, както и вътре в дома ни, за проверка. Техните оценки ще бъдат меродавни за нас, а предписанията им - задължителни.
Това е само извадка. И съвсем не е преувеличено! Ако искате да видите докъде може да доведе прилагането на подобно законодателство, моля, вижте за пример тези линкове:
- http://www.overruledmovie.com (половинчасов филм на английски за същността на проблема и конкретни примери на добри семейства, които страдат от такива закони и в САЩ, и в Европа)
-http://stoiangeorgiev.posterous.com/79747426#more (на български, историята на англичанка в Швеция)
- http://www.thoughtsfromaconservativemom.com/?p=554 (на английски, в Белгия лекарите имат право да отнемат живота на деца до 1-годишна възраст, ако смятат, че са с увреждания, като в 16% от случаите това става без съгласието на родителите)
- В България майка, която заради оказван върху него сексуален и психически тормоз спира детето си от училище и започва да го обучава по дистанционна програма, беше наскоро глобена и сега е принудена да защитава родителските си права и грижи по съдебен път.
По мнение на юристи, този закон е напълно излишен и даже опасен и вреден. Той повтаря редица вече съществуващи законови уредби, а в новата си част постановява контрол на държавата над личните и гражданските права на родителите. Това противоречи и на Конституцията ни, и на редица международни харти, с които държавата вече се е ангажирала да „признава“ и „зачита“ правото и свободата на родителите да отглеждат, възпитават и образоват децата си в съответствие със своите убеждения.
Изобщо не се подлъгвайте по добре звучащите цели и масовата реклама на проектозакона! Още на кръглата маса, с която се откри обсъждането на проекта, вносителката публично заяви, че родителите няма да имат никакви права, а само задължения по отношение на децата си, и че няма да могат повече да правят каквото си искат! (Аз, Орлин, бях там лично. Вижте и в края на статията на „24 часа“, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1114693)
Имаме още около седмица да реагираме:
- Можете да прочетете проектозакона на страницата на Държавната агенция за закрила на детето - тук: http://sacp.government.bg/novini/2011/11/11/zapochva-obshestveno-obszhdane-na-proektozakona-za/
- Можете да напишете аргументиран протест срещу закона тук:
http://bg4family.org/
azheleva@mlsp.government.bg
- Можете да информирате и предупредите и други ваши познати и да ги насърчите да изкажат позиция в подкрепа на родителските права. Най-малкото на пишат на горния имейл адрес.
Апелът ни е да обединим усилия и да окажем обществен натиск този закон да отпадне! Ако сега не направим каквото можем да го спрем, потърпевши ще сме всички ние.
вижте и повече законов коментар тук
http://svobodazavseki.com/images/stories/pdf/analysis_child_draft_law_bg.pdf
http://svobodazavseki.com/images/stories/pdf/bulgaria_memorandum_bg.pdf
http://sva.bg/81139300
Орлин и Цвети
понеделник, 21 ноември 2011 г.
вторник, 15 ноември 2011 г.
Коментар на проекто закона за младежта
http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/documentsproject/2011/proekt-zakon-mladezh-2011-11-02.pdf
Казвам се Орлин Райков и съм обикновен гражданин.
Още в представянето на закона на страницата на министерството и в уводните членове се набива целта му: „Управление“. Фактът, че се изготвя „национална политика“ и тя се изпълнява от Държавата е плашещ. Член 2 казва, че „Националната политика за младежта е целенасочена и последователна
дейност на държавата, общините, младежките организации и обществото .“ е едно несмислено обобщение, защото и в държавата и в общините и в обществото няма еднакви разбирания за младежите. С този член и закон Държавата заявява, че слага ръка на свободата на отделните хора и заема ролята на едноименен говорител и изпълнител на някаква „политика“, която дори не е представена в този закон. Това по същество представлява конституиране на мощен инструментариум за контрол над индивида и свободата му. Не може да имаш национална политика, която и държавата и общините да спазват. Това е диктатура от страна на държавата върху общините. А общините се състоят от хора, които трябва да са основният носител на свободата - те гласуват за кмет, общински съвет, трябва да им се предоставя на тях правото да решават, а не да се спуска от Държавата. Както се споменава и в член 3, целенасоченост и последователност за държавата и общините - това е нарушаване на автономността на общините.
чл. 3, т. 4 - интеграция на политиките за децата и младежта. Държавата няма място в това да прокарва политики - още повече не изрично уточнени в този закон, а просто да дава зелена светлина на формулирана другаде политика - още повече за децата и младежта! Държавата трябва да показва зачитане на отделната личност и свобода, като за децата и младежта Държавата трябва да признава авторитетът и правото на родителите да се грижат, поемат инициативата и способстват за правилното и добро развитие на децата и младежите. Самият факт, че не се споменават родителите никъде в този закон говори ясно за отношението на държавата към родителите и семейството - открито и ясно пренебрежение, омаловажаване и отнемане на статута на семейството и замяната му с Държавата. Това е престъпление! Държавата е функция на семейството и индивида, а не обратното! Децата се раждат в семейства с татко и майка, а не Държавата ги ражда! Преди да станат тинейджъри и младежи, те са деца бащи и майки, част от една по-висша, древна и доказала здравината си институция - Семейната.
чл. 3, ал. 7 Децентрализация на политиките за младежта.
Това е лицемерно противоречие с досега изграждания модел на едновластен синхронизиран контрол от Държавата. Противоречи например на чл. 9
Що се отнася до формирането на политиката за младежта - ако има нужда от формулиране на политика за младежта, то 1) тя не може да бъде отделена от семейството. 2) държавата трябва да зачита правото на семейството в съвет и принцип на действие 3) държавата трябва да подпомага по усмотрение на семейството в ролята му да възпитава децата в тинейджъри. Дори и да прави това, това ще е до голяма степен повторение на вече съществуващи поети ангажименти от Държавата към семейството и законността и общините където трябва да се практикува личната и семейна свобода и инициатива за възпитание, учене в ценности и т.н.
Нататък членовете, които описват сложния апарат на действие, начело с министъра на образованието представляват един смазващ истинската лична свобода апарат
чл. 8 говори за това, че държавата финансира от бюджета осъществяването на тези младежки програми. Това са пари, които ние честните данъкоплатци даваме на държавата и тя не бива да харчи за това, ако иска наистина да служи на свободите на хората. Аз съм абсолютно против да се дават такива средства за такъв тромав апарат, който няма да допринесе за добруване, честност, радост в живота на хората, семействата, а ще се превърне в още един непочтен начин за харчене на изкарани с честен труд пари (при все, че някъде може и да стане нещо добро), на Контрол и още повече отнемане на личната свобода, инициатива и притискане на хората от железния юмрук на Държавата. Такъв закон противоречи на думите на г-н Дянков, г-н Борисов и други, които твърдят, че държавната администрация се е свивала, по брой и бюджет. С този закон виждам как се разраства, а не намалява този октопод на държавна администрация в живота на хората. Имаме нужда от морал и самоуправление, а не от контрол - особено от конюнктурната, лабилна и общо взето носеща безпринципността на служителите си - Държава.
чл. 9 ал 4. Воденото от държавата доброволчество ми напомня на един виц от казармата Старшината ми казва „Я, редник Райков да отиде по желание да измие тоалетните.“ Ако нещо е доброволно, то не се организира и насърчава - особено от Държавата! Общината, хората по местоживеене - могат да си се организират както си искат.. отделни хора могат да правят добри дела дори и скришно. За Държавата е опасно и вредно да пропагандира доброволчество от всякакъв вид, защото - знаейки нейните „ценности“ - или по-скоро липса на истински такива, ще пропагандира вредни за отделните хора и семейството инициативи. Това повтаря - може би забравеното от вас, но не и от мен - бригадирско движение, ДКМС и всички негативи за живота и свободите на хората свързани с него.
чл. 13 Областните управители осигуряват провеждането на Държавната политика. ...
чл. 15 Кметовете на общини отговарят за провеждането на общинската
политика за младежта в съответствие с националната политика за младежта.
..
Кметът е избран от местните хора, за да служи на тях, това е пряка демокрация., самоуправление. Никой от нас - местните хора не е избирал вас да сте ни кмет.
Това не е нищо друго освен Държавна диктатура в областта на младите хора! Свободата е потъпкана за пореден път.
чл. 16 , ал. 2 се споменава финансови ресурси. Тези финансови ресурси не трябва да идват от държавата. Както поръчителите на програма - ако има такава на местно общинско ниво трябва да намерят средства. Държавата може да е единствено безгласен посредник, но не и да ги финансира! Ако тя плаща, тя ще и контролира - а това е неправилно.
чл. 18 Държавата и общините насърчават...
Ако искат - общините ще насърчават. Държавата няма право да се бърка. Държавата трябва да се грижи за полицията и реда, да наказва престъпленията чрез закона и съда и да поддържа армия за защита на територията. Всички други роли трябва да са минимални - включително да не вмешателства в местната власт и правата и свободите на отделните граждани и на семейната институция.
чл. 19 точки 1 и 4 - Държавата насърчава личностното развитие...
...насърчаване на неформалното обучение за разширяване на знанията, опита и уменията на младежите за приобщаването им към ценностите на гражданското общество, науката, културата, изкуството, предприемачеството, здравословния начин на живот.
Не е работа на държавата да насърчава това! Това е отговорност, право и роля на отделните хора, които могат по собствена инициатива на местно, общинско, NGO или друго ниво да се организират. Като знам как държавата дефинира и как нейни служители дефинират „ценности“ - контрол, а не свобода, безпринципност, безбожие и атеизъм, неуважение към семейството като институция от по-висок ранг на Държавата, правото на самоопределение, незачитане на традиционния брак между 1 мъж и 1 жена завинаги, целомъдрието, честността, личната отговорност; толерирането на разврата и покварата и повсеместното поклонение към парите и властта - заключението ми е, че Държавата иска да възпитава последователи и послушници на своите „ценности“ - разбирай гореспоменатите, верни поданици, които не надигат глас на различно мнение, а раболепно се въртят в страшния механизъм на Матрицата.
Раздел 4.
Идеята за регистрация на младежките организации, списък с национално представените такива е отново опит за контрол върху свободата на сдружаване и самоопределяне. Когато Държавата се включва „безпристрастно“ в вписване регламентиране, финансиране ... тя всъщност прокарва своя политика! Просто и ясно - своята, почти винаги и особено сега, 20 години след „демократичните“ промени - вредна за отделния човек и семейства политика! Това не е просто ДКМС, това машина подобна на Хитлер Юген, готов апарат, който само чака своя диктатор да седне на него. А диктатори много дори и сега. Един слиза, друг се качва.
Моля ви, не предавайте свободите на българите в зли ръце с помощта на този закон!
Раздел 5 - Младежки работник.
Отново нищо за семейството. Отново - „професионалистът“ младежки работник.
Да е преминал обучение.. Все познатите мантри на произвеждащото все повече лошо качествен продукт Държавно образование. Не се споменава нито една - забележете - нито дори една морална страна на този работник - честност, доброта, търпение, уважение към семейството, моралност... Това не се иска. Трябва да е минал обучение. Това е важното.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Този закон е просто един инструментариум за КОНТРОЛ, даден в ръцете на чиновниците за "сметка" на нас, честните и почтени граждани данъкоплатци. Под претекст да гарантират участие на младежите и да им се предоставят "възможности" се крие това, което някои наричат "полицейщина" ... и всичко е наред, защото това е "демокрация". Нищо, че с помощта на механизма "демокрация" се слага намордник на индивидуалната ни свобода. Ключовата дума в проекта е УПРАВЛЕНИЕ на младежта - това са нашите деца!! Децата са лабилни и е лесно да им се повлияе чрез пропагандната машина, която в комсомолските лагери си промиваха мозъците или по-скоро се замърсяваха умовете на децата.. Този закон е поредната стъпка, с която съзнателно и последователно държавата завзема всяка сфера от живота на децата и младежите. Желанието ѝ да КОНТРОЛИРА всичко, свързано с децата ( и не само с тях) е направо плашещо. Държавата няма място да организира доброволчеството! Очевидно е противоречието, но не и за апаратчиците, които всъщност искат контрол: да се прави това, което Държавата иска; по начина, по който Държавата иска; от хората, които Държава смята, че трябва да го правят; за целите, за които Държава иска да постигне; негласно всички останали са в неизгодна позиция и щат не щат - ще клекнат. Ако Държавата наистина е застъпник за "гражданското общество" - на отговорност, самоинициатива у гражданите, нас, защо ги организира под строй? Инициативността зависи от морала и избора на отделния гражданин; всеки сам решава дали ще се организира, как ще се организира и дали просто ще си върши добри дела, без да знае никой. Държавата трябва САМО да преследва и наказва престъпниците и да организира отбраната й в общи линии, а не да се бърка в организиране на моралната воля, убеждения и действия на индивида. Това е ИСТИНСКОТО зачитане на свободата и законите.
Особено важно е, че родителите би трябвало да бъдат в контрола на отглеждането, възпитанието и образованието на своите деца. Намесването на държавата в институцията на семейството и чрез този закон е абсурдно и отразява социалистически мироглед, който води след себе си разрушени индивиди и семейства. Чрез този хитро измислен закон се изземват прерогативи на семейството и се поставят там, където не им е мястото и обратно се вземат неприсъщи на семейството правомощия и се поставят в семейството - също неуместно вмешателство. Цялостната философия на този закон е погрешна. Няма нужда от такъв закон! Ако се приеме, ще донесе само зло.
Този закон не адресира истинските проблеми на младежта лице в лице, които се виждат с просто око: например морален проблем за това, че младежите все повече злоупотребяват с наркотични вещества, не се разбират с родителите си, има широко ширещо се насилие, сексуалната разпуснатост и следващите здравни и психологични проблеми, мързел и безотговорност, криминални прояви... Адресира ли наистина проблеми като тези и подава ли ръка към СЕМЕЙСТВОТО - там, където децата се приготвят да станат тинейджъри? НЕ!!!
Аз не вярвам на това държавно „насърчаване" - например и проблемът не идва от думата, а от съдържанието, с което то се изпълва. Пример: сексуалното обучение провеждано в държавните училища (ДУ) като мярка за опазване на "здравето" на децата - пряко волята ни като родители „или законните представители“ както жалко ни нарича законът. Това е неприемливо. Ние сме призваните да учим децата си на тези неща и съм против философията и методите на такова преподаване в у-ще;
Държавата няма работа да се меси там, където не е нейна територия! Държавата е функция на семейството и свободата на хората, а не обратното. Ние не сме придатък на „Държавата“, тя не е „първична“.
Държавата с този закон не добавя нищо полезно към вече съществуващите закони. Единственото полезно е КОНТРОЛЪТ й – за нейните цели – или по-скоро за целите на тия, които ще застанат и ще командват с помощта на „мнозинството“ - това е обикновен болшевизъм. Понякога, и за малко, нещо добро може да излезе, но от опита и историята – съвсем обратното...
Държавата е много загрижена за малцинствата - но целта не може да оправдава средствата! Целта опазването на реда, сигурността и справедливостта - полиция, съд и армия не могат да оправдаят бруталното отнемане свободата на отделния човек.. Затова ли се борихме на 10 ноември 1989 г.? Не е ли вече ясно, че Държавата – Деспот и Тиранин е познат ужас от миналото? Забравихме ли вече тази реалност?
И въпросът - как Държавата може да помогне най-добре? Като просто не пречи! Добруването на "западните" общества се дължи главно на християнските морал и ценности ... появата и развитието на университетите, социалните служения, Червеният кръст, грижите за изоставени деца, самотни майки и слаби семейства, ограмотяване на хората, науките и изследванията обществения транспорт, печатните средства и много много други, ... са плод на отделни хора, които са имали християнски морал и вяра. Държавата не трябва, а и не може да играе ролята на социален разпределител, учител, лекар, художник, бизнесмен и т.н.
„Една страна е дотолкова успешна и свободна, доколкото свобода на инициативата имат личностите и семействата в нея.“ - Ст. Георгиев
Казвам се Орлин Райков и съм обикновен гражданин.
Още в представянето на закона на страницата на министерството и в уводните членове се набива целта му: „Управление“. Фактът, че се изготвя „национална политика“ и тя се изпълнява от Държавата е плашещ. Член 2 казва, че „Националната политика за младежта е целенасочена и последователна
дейност на държавата, общините, младежките организации и обществото .“ е едно несмислено обобщение, защото и в държавата и в общините и в обществото няма еднакви разбирания за младежите. С този член и закон Държавата заявява, че слага ръка на свободата на отделните хора и заема ролята на едноименен говорител и изпълнител на някаква „политика“, която дори не е представена в този закон. Това по същество представлява конституиране на мощен инструментариум за контрол над индивида и свободата му. Не може да имаш национална политика, която и държавата и общините да спазват. Това е диктатура от страна на държавата върху общините. А общините се състоят от хора, които трябва да са основният носител на свободата - те гласуват за кмет, общински съвет, трябва да им се предоставя на тях правото да решават, а не да се спуска от Държавата. Както се споменава и в член 3, целенасоченост и последователност за държавата и общините - това е нарушаване на автономността на общините.
чл. 3, т. 4 - интеграция на политиките за децата и младежта. Държавата няма място в това да прокарва политики - още повече не изрично уточнени в този закон, а просто да дава зелена светлина на формулирана другаде политика - още повече за децата и младежта! Държавата трябва да показва зачитане на отделната личност и свобода, като за децата и младежта Държавата трябва да признава авторитетът и правото на родителите да се грижат, поемат инициативата и способстват за правилното и добро развитие на децата и младежите. Самият факт, че не се споменават родителите никъде в този закон говори ясно за отношението на държавата към родителите и семейството - открито и ясно пренебрежение, омаловажаване и отнемане на статута на семейството и замяната му с Държавата. Това е престъпление! Държавата е функция на семейството и индивида, а не обратното! Децата се раждат в семейства с татко и майка, а не Държавата ги ражда! Преди да станат тинейджъри и младежи, те са деца бащи и майки, част от една по-висша, древна и доказала здравината си институция - Семейната.
чл. 3, ал. 7 Децентрализация на политиките за младежта.
Това е лицемерно противоречие с досега изграждания модел на едновластен синхронизиран контрол от Държавата. Противоречи например на чл. 9
Що се отнася до формирането на политиката за младежта - ако има нужда от формулиране на политика за младежта, то 1) тя не може да бъде отделена от семейството. 2) държавата трябва да зачита правото на семейството в съвет и принцип на действие 3) държавата трябва да подпомага по усмотрение на семейството в ролята му да възпитава децата в тинейджъри. Дори и да прави това, това ще е до голяма степен повторение на вече съществуващи поети ангажименти от Държавата към семейството и законността и общините където трябва да се практикува личната и семейна свобода и инициатива за възпитание, учене в ценности и т.н.
Нататък членовете, които описват сложния апарат на действие, начело с министъра на образованието представляват един смазващ истинската лична свобода апарат
чл. 8 говори за това, че държавата финансира от бюджета осъществяването на тези младежки програми. Това са пари, които ние честните данъкоплатци даваме на държавата и тя не бива да харчи за това, ако иска наистина да служи на свободите на хората. Аз съм абсолютно против да се дават такива средства за такъв тромав апарат, който няма да допринесе за добруване, честност, радост в живота на хората, семействата, а ще се превърне в още един непочтен начин за харчене на изкарани с честен труд пари (при все, че някъде може и да стане нещо добро), на Контрол и още повече отнемане на личната свобода, инициатива и притискане на хората от железния юмрук на Държавата. Такъв закон противоречи на думите на г-н Дянков, г-н Борисов и други, които твърдят, че държавната администрация се е свивала, по брой и бюджет. С този закон виждам как се разраства, а не намалява този октопод на държавна администрация в живота на хората. Имаме нужда от морал и самоуправление, а не от контрол - особено от конюнктурната, лабилна и общо взето носеща безпринципността на служителите си - Държава.
чл. 9 ал 4. Воденото от държавата доброволчество ми напомня на един виц от казармата Старшината ми казва „Я, редник Райков да отиде по желание да измие тоалетните.“ Ако нещо е доброволно, то не се организира и насърчава - особено от Държавата! Общината, хората по местоживеене - могат да си се организират както си искат.. отделни хора могат да правят добри дела дори и скришно. За Държавата е опасно и вредно да пропагандира доброволчество от всякакъв вид, защото - знаейки нейните „ценности“ - или по-скоро липса на истински такива, ще пропагандира вредни за отделните хора и семейството инициативи. Това повтаря - може би забравеното от вас, но не и от мен - бригадирско движение, ДКМС и всички негативи за живота и свободите на хората свързани с него.
чл. 13 Областните управители осигуряват провеждането на Държавната политика. ...
чл. 15 Кметовете на общини отговарят за провеждането на общинската
политика за младежта в съответствие с националната политика за младежта.
..
Кметът е избран от местните хора, за да служи на тях, това е пряка демокрация., самоуправление. Никой от нас - местните хора не е избирал вас да сте ни кмет.
Това не е нищо друго освен Държавна диктатура в областта на младите хора! Свободата е потъпкана за пореден път.
чл. 16 , ал. 2 се споменава финансови ресурси. Тези финансови ресурси не трябва да идват от държавата. Както поръчителите на програма - ако има такава на местно общинско ниво трябва да намерят средства. Държавата може да е единствено безгласен посредник, но не и да ги финансира! Ако тя плаща, тя ще и контролира - а това е неправилно.
чл. 18 Държавата и общините насърчават...
Ако искат - общините ще насърчават. Държавата няма право да се бърка. Държавата трябва да се грижи за полицията и реда, да наказва престъпленията чрез закона и съда и да поддържа армия за защита на територията. Всички други роли трябва да са минимални - включително да не вмешателства в местната власт и правата и свободите на отделните граждани и на семейната институция.
чл. 19 точки 1 и 4 - Държавата насърчава личностното развитие...
...насърчаване на неформалното обучение за разширяване на знанията, опита и уменията на младежите за приобщаването им към ценностите на гражданското общество, науката, културата, изкуството, предприемачеството, здравословния начин на живот.
Не е работа на държавата да насърчава това! Това е отговорност, право и роля на отделните хора, които могат по собствена инициатива на местно, общинско, NGO или друго ниво да се организират. Като знам как държавата дефинира и как нейни служители дефинират „ценности“ - контрол, а не свобода, безпринципност, безбожие и атеизъм, неуважение към семейството като институция от по-висок ранг на Държавата, правото на самоопределение, незачитане на традиционния брак между 1 мъж и 1 жена завинаги, целомъдрието, честността, личната отговорност; толерирането на разврата и покварата и повсеместното поклонение към парите и властта - заключението ми е, че Държавата иска да възпитава последователи и послушници на своите „ценности“ - разбирай гореспоменатите, верни поданици, които не надигат глас на различно мнение, а раболепно се въртят в страшния механизъм на Матрицата.
Раздел 4.
Идеята за регистрация на младежките организации, списък с национално представените такива е отново опит за контрол върху свободата на сдружаване и самоопределяне. Когато Държавата се включва „безпристрастно“ в вписване регламентиране, финансиране ... тя всъщност прокарва своя политика! Просто и ясно - своята, почти винаги и особено сега, 20 години след „демократичните“ промени - вредна за отделния човек и семейства политика! Това не е просто ДКМС, това машина подобна на Хитлер Юген, готов апарат, който само чака своя диктатор да седне на него. А диктатори много дори и сега. Един слиза, друг се качва.
Моля ви, не предавайте свободите на българите в зли ръце с помощта на този закон!
Раздел 5 - Младежки работник.
Отново нищо за семейството. Отново - „професионалистът“ младежки работник.
Да е преминал обучение.. Все познатите мантри на произвеждащото все повече лошо качествен продукт Държавно образование. Не се споменава нито една - забележете - нито дори една морална страна на този работник - честност, доброта, търпение, уважение към семейството, моралност... Това не се иска. Трябва да е минал обучение. Това е важното.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Този закон е просто един инструментариум за КОНТРОЛ, даден в ръцете на чиновниците за "сметка" на нас, честните и почтени граждани данъкоплатци. Под претекст да гарантират участие на младежите и да им се предоставят "възможности" се крие това, което някои наричат "полицейщина" ... и всичко е наред, защото това е "демокрация". Нищо, че с помощта на механизма "демокрация" се слага намордник на индивидуалната ни свобода. Ключовата дума в проекта е УПРАВЛЕНИЕ на младежта - това са нашите деца!! Децата са лабилни и е лесно да им се повлияе чрез пропагандната машина, която в комсомолските лагери си промиваха мозъците или по-скоро се замърсяваха умовете на децата.. Този закон е поредната стъпка, с която съзнателно и последователно държавата завзема всяка сфера от живота на децата и младежите. Желанието ѝ да КОНТРОЛИРА всичко, свързано с децата ( и не само с тях) е направо плашещо. Държавата няма място да организира доброволчеството! Очевидно е противоречието, но не и за апаратчиците, които всъщност искат контрол: да се прави това, което Държавата иска; по начина, по който Държавата иска; от хората, които Държава смята, че трябва да го правят; за целите, за които Държава иска да постигне; негласно всички останали са в неизгодна позиция и щат не щат - ще клекнат. Ако Държавата наистина е застъпник за "гражданското общество" - на отговорност, самоинициатива у гражданите, нас, защо ги организира под строй? Инициативността зависи от морала и избора на отделния гражданин; всеки сам решава дали ще се организира, как ще се организира и дали просто ще си върши добри дела, без да знае никой. Държавата трябва САМО да преследва и наказва престъпниците и да организира отбраната й в общи линии, а не да се бърка в организиране на моралната воля, убеждения и действия на индивида. Това е ИСТИНСКОТО зачитане на свободата и законите.
Особено важно е, че родителите би трябвало да бъдат в контрола на отглеждането, възпитанието и образованието на своите деца. Намесването на държавата в институцията на семейството и чрез този закон е абсурдно и отразява социалистически мироглед, който води след себе си разрушени индивиди и семейства. Чрез този хитро измислен закон се изземват прерогативи на семейството и се поставят там, където не им е мястото и обратно се вземат неприсъщи на семейството правомощия и се поставят в семейството - също неуместно вмешателство. Цялостната философия на този закон е погрешна. Няма нужда от такъв закон! Ако се приеме, ще донесе само зло.
Този закон не адресира истинските проблеми на младежта лице в лице, които се виждат с просто око: например морален проблем за това, че младежите все повече злоупотребяват с наркотични вещества, не се разбират с родителите си, има широко ширещо се насилие, сексуалната разпуснатост и следващите здравни и психологични проблеми, мързел и безотговорност, криминални прояви... Адресира ли наистина проблеми като тези и подава ли ръка към СЕМЕЙСТВОТО - там, където децата се приготвят да станат тинейджъри? НЕ!!!
Аз не вярвам на това държавно „насърчаване" - например и проблемът не идва от думата, а от съдържанието, с което то се изпълва. Пример: сексуалното обучение провеждано в държавните училища (ДУ) като мярка за опазване на "здравето" на децата - пряко волята ни като родители „или законните представители“ както жалко ни нарича законът. Това е неприемливо. Ние сме призваните да учим децата си на тези неща и съм против философията и методите на такова преподаване в у-ще;
Държавата няма работа да се меси там, където не е нейна територия! Държавата е функция на семейството и свободата на хората, а не обратното. Ние не сме придатък на „Държавата“, тя не е „първична“.
Държавата с този закон не добавя нищо полезно към вече съществуващите закони. Единственото полезно е КОНТРОЛЪТ й – за нейните цели – или по-скоро за целите на тия, които ще застанат и ще командват с помощта на „мнозинството“ - това е обикновен болшевизъм. Понякога, и за малко, нещо добро може да излезе, но от опита и историята – съвсем обратното...
Държавата е много загрижена за малцинствата - но целта не може да оправдава средствата! Целта опазването на реда, сигурността и справедливостта - полиция, съд и армия не могат да оправдаят бруталното отнемане свободата на отделния човек.. Затова ли се борихме на 10 ноември 1989 г.? Не е ли вече ясно, че Държавата – Деспот и Тиранин е познат ужас от миналото? Забравихме ли вече тази реалност?
И въпросът - как Държавата може да помогне най-добре? Като просто не пречи! Добруването на "западните" общества се дължи главно на християнските морал и ценности ... появата и развитието на университетите, социалните служения, Червеният кръст, грижите за изоставени деца, самотни майки и слаби семейства, ограмотяване на хората, науките и изследванията обществения транспорт, печатните средства и много много други, ... са плод на отделни хора, които са имали християнски морал и вяра. Държавата не трябва, а и не може да играе ролята на социален разпределител, учител, лекар, художник, бизнесмен и т.н.
„Една страна е дотолкова успешна и свободна, доколкото свобода на инициативата имат личностите и семействата в нея.“ - Ст. Георгиев
Абонамент за:
Публикации (Atom)