ОТНОСНО:
Обществено обсъждане на проекта
за Закон за детето
25 .ХI. 2011 г.
Уважаеми господа,
Семейството съществува, независимо дали има или няма държава. Родителите са родители, независимо дали има или няма държава. Ето защо семейството и родителските права и отговорности не произтичат от държавата и не зависят от нея.
Родителите имат свободата и правото като отговорни и добросъвестни зрели хора да отглеждат и възпитават децата си така, както смятат, че е най-добре за тях!
Ако държавата действително е загрижена за децата, тя трябва единствено да подпомага родителите в трудния процес на отглеждане на децата, предоставяйки им услуги и зачитайки тяхната свобода на избор в упражняването на отговорностите им. Намесата й - с ограничения или санкции - е оправдана само когато е налице доказано престъпно поведение или небрежност.
С този Закон за детето обаче държавният контрол и намеса се разширяват отвъд децата в риск и се разпростират върху всички деца. Държавата си позволява да регулира решенията и поведението не само на недобросъвестните родители, а на всички родители.
По същество той представлява грубо вмешателство в семействата ни и възмутително посегателство върху естествените права на родителите над децата, които те са родили, отглеждат и възпитават.
Родителите са тези, които познават децата си най-добре и вземат техните интереси най-присърце, и понеже те са тези, които носят отговорността за поведението на децата си до тяхното пълнолетие, именно родителите са най-добрият закрилник и гарант за правата на децата. С този закон обаче отговорността да се решават и гарантират най-добрите интереси на децата се възлага на държавните органи. Те ще имат право да проверяват родителите, да оценяват грижата им, да ги контролират, да им налагат решенията си и да ги санкционират при несъгласие или несъдействие.
Пример:
Глава 3 - всички права на децата се осигуряват и гарантират от държавните органи
чл. 9 (4) Родителите, настойникът или попечителят или другите лица, които полагат грижи за детето, са длъжни да изпълняват предписанията на органите по този закон и да съдействат при осъществяването на дейностите по защита правата на детето.
чл. 14 (3) Детето има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за
неговото физическо, психично, социално и образователно развитие ...
чл. 42 (2) Детето не може да бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен в случаи, посочени в закон, когато това се налага за защита на най-добрите интереси на детето.
Унифицираният закон не може да спре лошите родители да правят лошо (за тях обаче вече има други наказателни уредби), но може да пречи на добрите родители да правят доброто, което знаят да правят, както показва практиката на редица други страни с подобно законодателство.
Кое е в най-добрите интереси на детето трябва да решават преди всичко родителите, а не законът, който е пълен с мъгляви определения, и държавните чиновници, които ще го тълкуват и прилагат по свое усмотрение.
Пример:
Чл. 3 ал. 19 „позитивно родителство” се отнася до поведението на родителите, основаващо се на най-добрия интерес на детето, който е отглеждане, даване на възможности, липса на насилие и признание и насочване, което включва поставяне на граници, за да се позволи пълното развитие на детето;
Най-добрите интереси на детето
Чл. 7. (1) Най-добрите интереси на детето са първостепенно съображение във всяко решение, което се отнася до грижата или защитата на детето.
(2) Най-добрите интереси на детето се определят въз основа на оценка на следните обстоятелства:
1. възраст, пол, минало, степен на зрелост, здравословно състояние, образование и други характеристики на детето;
2. желанията и чувствата на детето;
3. физическите, психическите, емоционалните и образователните потребности на детето;
4. необходимостта да се осигури безопасността на детето;
5. наличието на увреждане или заболяване на детето;
6. опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
7. привързаността на детето към родителите му, лицата, които полагат грижи за детето, разширеното семейство, други близки на детето лица, отношенията между тях и последиците върху детето от раздяла с тези лица;
8. средата, в която се отглежда детето и последиците върху него от промяна на тази среда и особено от раздялата с братя и/или сестри;
9. качеството на полаганата грижа за детето и възможността за осигуряването на всички негови потребности от родителите и/или лицата, които полагат грижи за него;
10. упражняването на родителските права и задължения и поддържането на лични отношения на детето с родителите, както и последиците от промяна в тези режими;
11. наличието или липсата на подкрепяща среда за детето с увреждане или специфично заболяване;
12. осигуряване на условия за равни възможности за детето с увреждане или специфично заболяване за участие в живота на обществото, които гарантират неговото достойнство, развиват неговата автономия и отчитат специалните потребности, които детето може да има;
13. осигуряване на подходящи услуги за детето с увреждане или специфично заболяване и за лицето, което полага грижи за него.
Общи принципи
Чл. 4. (1) Принципите за гарантиране на правата на детето са:
1. зачитане и спазване на правата на детето, съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето, този закон и останалото законодателство;
Чл. 13(3) При решаване на всеки въпрос, свързан с дете, предимство пред налагане на решенията имат методите на сътрудничеството и медиацията, като не се допуска, доколкото е възможно, забавяне при вземане на решенията.
Не може в името на „най-добрите интереси на детето“ чиновниците да задължават родителите с предписания относно конкретните действия, които трябва да предприемат, за да бъдат добри родители на децата си, и ако не ги изпълнят, да ги глобяват и даже да им изземват децата и да ги настаняват в приемни семейства, без задължително предварително доказване на вина от страна на родителите според НК.
Пример:
чл. 9 (4) Родителите, настойникът или попечителят или другите лица, които полагат грижи за детето, са длъжни да изпълняват предписанията на органите по този закон и да съдействат при осъществяването на дейностите по защита правата на детето.
Чл. 155. (2) В случай на риск от изоставяне или пренебрегване на детето, трайно непосещаване на училище, насилие или експлоатация на детето, както и при други обстоятелства, които застрашават правата на детето и при отказ за сътрудничество от страна на родителите, настойника или попечителя, или на лицата, които полагат грижи за детето, социалните услуги в общността се предприемат задължително по преценка на дирекция „Социална подкрепа”.
(3) В случаите когато не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, настойника или попечителя, или на лицата, които полагат грижи за детето, директорът на дирекция "Социална подкрепа" издава заповед за ползване на социална услуга или мярка.
Задължение за сътрудничество
Чл. 156. При предоставяне на социални услуги за деца родителите, настойникът или попечителят, или лицата, които полагат грижи за детето, са длъжни да сътрудничат на дирекция „Социална подкрепа” и доставчиците на ползваните от тях и детето социални услуги.
Чл. 159. (1) Социалните услуги за деца и семейства се предоставят при спазване на критерии и стандарти, определени с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.
Докато родителите носят законова отговорност за непълнолетните си деца, не е допустимо държавните органи по тяхна преценка да разпитват децата в отсъствието на родител, както и да ги консултират относно правата им, помагайки им да оформят мнението си и даже да съдят родителите си.
Пример:
Мнение на детето
Чл. 5. (1) Детето има право свободно да изразява мнение по всички въпроси, които го засягат. На мнението на детето се отдава значение, като се отчитат неговата възраст, зрелост и степен на развитие.
(2) Органите по този закон са длъжни да предоставят на детето цялата информация, от която то се нуждае за да формира и изрази мнението си.
Право на информиране
Чл. 21. (1) Детето има право на информация, за да може да упражнява своите права и свободи по начин, който осигурява неговото нормално физическо, умствено, психично и социално развитие.
(2) Детето има право да бъде информирано и консултирано и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането му, ако това е необходимо с оглед защита на неговите най-добри интереси и в случай, че уведомяването на тези лица би засегнало тези интереси.
Докато родителите носят наказателната отговорност за поведението на непълнолетните си деца, не може мнението на детето да се превръща в коректив за родителските решения и грижи. Не е в интерес на децата техните мнения и желания да важат наравно, а на практика и по-силно, от мнението и преценката като родителите им. Не е в техен интерес и това родителите им да бъдат санкционирани за използването на възпитателни средства като упреци и умерени, ненараняващи ги наказания.
Абсурдно е, че според този закон дете, което до 12 години се счита за недостатъчно зряло да остава без надзор, на 14 - когато все още не е завършена личност и не носи лична отговорност за поведението си - може вече да се оплаква от решенията на родителите си и да подава съдебен иск срещу тях.
Пример:
Свобода на съвестта и религията
Чл. 20. (1) Детето формира възгледите си свободно и с подкрепата на родителите си, настойника или попечителя.
(2) Отношението на дете до 14 години към религията се определя от неговите родители или настойник, а на дете от 14 до 18 години - по съгласие между него и родителите или попечителя му.
(3) Когато такова съгласие не се постигне, детето може да се обърне за решаване на спора към районния съд лично или чрез дирекция „Социална подкрепа” по настоящия си адрес.
Чл. 24. (1) За защита на правата си по този закон, детето има право да се обърне към съда. Това право детето може да осъществи лично, ако е навършило 14 години.
(2) Дирекция "Социална подкрепа" представлява детето при условията на чл. 49, ал. 3, както и в други в случаи, предвидени в закон.
Чл. 25. (1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10 години.
(2) Когато детето не е навършило 10 години, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Отказът за изслушване се мотивира.
(3) В мотивите на решението се обсъжда значението на изразените от детето възгледи и желания.
(4) Преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва:
1. да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си;
2. да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за последиците от всяко решение на съдебния или административен орган.
(6) Съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник, попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това противоречи на най-добрите интереси на детето.
Чл. 44. (1) При решаването на всички въпроси, отнасящи се до местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и задължения и личните отношения с родителите, на мнението на детето се отдава значение, в зависимост от неговата зрелост.
Ако искаме децата да израснат като съвестни и отговорни граждани, които ще спазват законите, в техен най-добър интерес е да се научат да се съобразяват със семейните правила и да слушат родителите си. С този закон държавата гарантира израстването на децата като безпринципни нарушители на закона, издигайки техните предпочитания и тяхното съгласие в приоритет пред семейните ценности, принципи и правила на родителите им.
Пример:
чл. 3 По смисъла на този закон
26. „физическо насилие” е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание на детето без разстройство на здравето му;
27. „психическо насилие” са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение;
Чл. 196. (1) Детето има право на защита срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, умствено, психично, социално и образователно развитие.
(2) Детето има право на защита срещу методи на възпитание, нарушаващи неговото достойнство, срещу физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.
Чл. 197. (1) Детето има право на защита от всеки акт на физическо или психическо насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления, докато то е под грижите на родителите си или на единия от тях, на лицата, на които са възложени грижите за него или на всяко друго лице, на което то е поверено.
Разрешаване на спорове между детето и родителите
Чл. 49. (1) При разногласие между родителите и детето, то може да потърси съдействие от дирекция „Социална подкрепа” по настоящия си адрес. На детето се осигурява среща- разговор с вещо лице-психолог, който консултира детето и при нужда, съвместно със социален работник от съответната дирекция „Социална подкрепа”, се изработва план за работа с детето и членовете на семейството му.
(2) Ако разногласието е по въпрос от съществено значение за отглеждането или развитието на непълнолетно дете или води до промяна в обичайния му начин на живот, спорът се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето.
(3) Молбата се подава чрез дирекция „Социална подкрепа” по настоящия адрес на детето и се придружава от становище на вещо лице-психолог.
(4) Съдът разглежда молбата след изслушване на родителите и детето. Неявяването на някоя от страните не е пречка за разглеждане на молбата. Съдът постановява решение, което подлежи на незабавно изпълнение, но може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му пред съответния окръжен съд.
Не е в най-добрия интерес на детето то да има неограничен и безконтролен достъп до всякаква информация по негов избор. Не може родителите да подлежат на санкция заради това, че загрижено контролират достъпа на децата си до интернет сайтове, печатни материали, телевизионни програми и др. с вредно и опасно според тях съдържание.
Пример:
Чл. 22. (1) Детето има право на свобода на изразяване.
(2) Органите и лицата по този закон са длъжни да съдействат на детето да търси, получава и предава информация и идеи, устно или писмено, чрез изкуствата или чрез медиите по избор на детето и навсякъде, където детето пребивава.
Редица изследвания показват, че училищните програми за сексуално образование всъщност допринасят за нарастване на тинейджърската сексуална активност. Освен това е доказано, че употребата на контрацептивни средства не предпазва от заразяване с редица смъртоносни венерически заболявания.
Не е в най-добрия интерес на децата те да получават задължително обучение по сексуално репродуктивно здраве и семейно планиране (включително аборт) в системата на предучилищното и училищното образование по програми, спуснати от МОН, без предварителното уведомяване и получаване на съгласието на родителите, които могат най-добре да преценят кога и как да им предоставят нужната информация в тази област.
Пример:
Чл. 29. (1) Министърът на здравеопазването и министърът на образованието, младежта и науката осигуряват прилагането на подходящи учебни програми за сексуално и репродуктивно здраве и семейно планиране в системата на предучилищното и училищното образование.
Не може медицинското лечение на непълнолетното дете да зависи повече от неговата информираност и съгласие, отколкото от преценката на загрижения и морално и законово отговорен за него родител.
Пример:
Чл. 30. (2) Детето има право на участие във вземане на решенията за неговото лечение. За упражняването на това право, медицинските лица са задължени да предоставят на детето цялата необходима информация за лечението по начин, подходящ за възрастта и състоянието на детето, с цел тя да бъде разбрана от детето и от лицата, които дават съгласие за лечението.
(3) При лечение в болница, детето, което не е навършило 14 години, има право на придружител, чиито разходи се поемат от Здравната каса.
Няма образование без възпитателен елемент. Отговорността по отглеждането и възпитанието на децата неминуемо обхваща и тяхното образование. В името на най-добрия интерес на децата е държавата да зачита правото на родителите да упражняват избор и контрол над средата и учебните програми в обучението на децата си, както и правото им да избират самата форма на образование на децата си.
Задължителността на държавната форма на образование е в ущърб на гражданското право на родителите да изпълняват свободно своята отговорност към образованието на децата си по начин, който считат най-добър за децата си (това право, освен всичко друго, им е гарантирано от ЕКПЧ). Обвързването на образованието с една единствена - и то, държавната - форма не отговаря нито на съвременните информационни възможности, нито на най-добри практики по отношение на образованието на децата. В името на най-добрия интерес на децата е предоставяните от държавата образователни услуги да бъдат свободни и избираеми.
Пример:
Чл. 34. (1) Детето има право на предучилищно и училищно образование. Това право се осъществява при условия и по ред, определени в Закона за народната просвета.
(2) Предучилищното образование е задължително за дете, навършило 5 години. Училищното образование е задължително за дете, навършило 7 години и продължава до навършване на 16 години.
(3) Родителите и лицата, които полагат грижи за детето, са длъжни да осигурят редовното посещаване на учебните занятия от детето, включително материалните условия и подкрепата за подготовката на детето за училище.
Чл. 36. (1) Министърът на образованието, младежта и науката в сътрудничество с компетентните органи по този закон, предприема следните мерки за да гарантира качеството и достъпността на образованието и обучението:
1. актуализира учебните програми във връзка с потребностите и интересите на децата и тенденциите на пазара на труда в общината, държавата и Европейския съюз;
4. подкрепя и финансира програми за привлекателност на училищната среда, която включва архитектурната среда, спортните площадки и съоръжения, качеството на отношенията между учители и ученици и между учениците, намаляване на насилието и агресията в училище;
5. съобразява учебното време с нуждите на децата от почивка, игри, развлечения и извънкласни занимания
Чл. 37. (1) Министърът на образованието, младежта и науката определя допълнителните образователни потребности като отчита възникването на затруднения в ученето, научаването и участието на деца и ученици на даден етап от тяхното развитие.
(2) Децата и учениците с допълнителни образователни потребности се обучават в детските градини и училищата при условия за осигуряване на допълнителна образователна подкрепа, регламентирана в Стандарт за приобщаващо образование, приет от органите по ал. 1.
Не може социалните работници да имат свободен достъп до редица държавни информационни бази данни, включително и до дома на семействата, за проверка. Не може техните оценки да бъдат меродавни за родителите, а предписанията им - задължителни. В името на най-добрите интереси на детето е то да расте в сигурната и защитена среда на семейния си дом и под неприкосновените грижи на родителите си.
Пример:
чл. 212, 213
Чл. 215. (1) При констатиране на нарушения комисията издава задължителни предписания за отстраняването им.
Ако този проект бъде приет, Законът за детето ще постанови държавен диктат над отговорните и ангажирани семейства в България, застрашавайки най-добрите интереси точно на тези, които претендира, че защитава - децата. Настояваме той да отпадне изцяло!
По същество той съдържа повторение на вече съществуващи законови уредби. В новата си част обаче той представлява грубо вмешателство в семейството и възмутително посегателство върху правата на българските граждани - и като родители, и като личности. Като хора, които са родили или осиновили децата си и носят отговорността за отглеждането, възпитанието и образованието им, родителите имат естественото право над тях и над техните интереси. Като пълнолетни граждани, родителите имат право на свободна воля и израз на своите философски и религиозни убеждения по отношение на личния си живот, включително и грижата за децата, стига те да не са в ущърб на обществото.
Родителите са зрели хора, които носят и моралната, и законовата отговорност за отглеждането, възпитанието и образованието на децата си. И ако държавата действително е загрижена за децата, тя трябва да съдейства преди всичко семействата, в които те израстват, да бъдат стабилни и функционални, за да подсигуряват най-добрата и сигурна среда за тяхното развитие.
Този закон не само застрашава стабилността и неприкосновеността на семействата, но и поставя интересите и мненията на детето срещу правата и преценките на родителите. Подобно противопоставяне е също абсурд и в ущърб на най-добрата грижа за децата. Родителите са тези, които носят пълна отговорност за непълнолетните си деца. Това означава, че правата и интересите на децата трябва да са подчинени на правата и преценките на родителите. Държавните органи нямат право да се намесват във взаимоотношенията между родители и техните непълнолетни деца, още по-малко да консултират детето срещу родителите му и да защитават детето срещу решенията на родителите му - поне не и преди да е доказана явна злоупотреба и престъпност от страна на родителите.
Този закон е напълно излишен и даже опасен и вреден. Той накърнява правата и свободите на пълнолетни граждани на републиката ни в разрез с Конституцията ни и редица международни и европейски конвенции.
Като ангажирани и отговорни родители ние не се подлъгваме по добре звучащите цели и масовата реклама на проектозакона! Възмутително е, че още на кръглата маса, с която се откри обсъждането на проекта, доц. Тодорова, един от авторите на проекта, публично заяви, че родителите няма да имат никакви права, а само задължения по отношение на децата си, и че няма да могат повече да правят каквото си искат!
Най-сериозните проблеми на този проект произтичат от погрешната и опасна философия, на която той е построен, и затова НИЕ НАСТОЯВАМЕ ТОЗИ ЗАКОНОПРОЕКТ ДА ОТПАДНЕ!
Орлин и Цветелина Райкови, родители
