четвъртък, 19 януари 2012 г.

Някои основни моменти в дебата по проекта за ЗД

- Относно насилието спрямо децата

- Независимостта на семейната единица

- Най-добрата среда за израстване на децата

- Презумпция за невинност

- Гаранции за непогрешимост и риск от грешка

- Идеята за превантивност

- Относно ограничаването на родителските права в полза на държавата

- Относно тезата, че родителските права не са по-важни от правата на детето и че поставянето на правата на детето на първо място означава поставянето им пред интереса на родителите

- Същността на конфликта

- В заключение


Относно насилието спрямо децата:

Досега във връзка със законопроекта се цитира изключително смущаващите данни за насилие в семейството. Насилие спрямо децата обаче има не само в семейството. Насилието в училищата, където те прекарват по половин до цял ден (често пъти там прекарват много повече часове, отколкото будни с родителите си), е много повече - според едно изследване 70% от учениците се оплакват от насилие! Насилие има на улицата. Насилие има по медиите. И т.н.

Ако обаче държавата явно не се справя задоволително с ограничаването на насилието там, където това е вече и отдавна под неин контрол - медиите, училищата, детските домовете, социалните служби... - защо трябва да вярваме, че ще се справи ефективно с ограничаването на проблемите в семейството, което е отделна и независима от държавата институция?


Независимостта на семейната единица:

Семейството съществува, независимо дали има или няма държава. Родителите са родители, независимо дали има или няма държава. Държавата не учредява семейството (тя само го признава) и следователно не може и не бива да упражнява власт над него.

Понеже семейството и родителските права и отговорности не произтичат от държавата, държавните органи не трябва да третират семейството като институция, която се намира в подчинено или зависимо от тях положение. Те са длъжни да зачитат неговата неприкосновеност и съответно да не поставят граници на възможностите за избор от страна на родителите по отношение на отглеждането, възпитанието и образованието на децата им.

Като зрели хора, носещи отговорността (и морално, и финансово, и законово) за семейството и децата си, родителите следва да имат свободата да отглеждат, възпитават и образоват децата си така, както смятат, че е най-добре за тях! Държавата е длъжна да зачита тази свобода и да не я погазва.

Ако държавата иска да подкрепи семейството, адекватните мерки от нейна страна могат да бъдат насочени единствено към обществената среда, в която функционира семейството. Всякакви стъпки, свързани с налагане на конкретни (пък макар и добри) модели или граници на функционирането на семейството, представляват вмешателство в семейния живот и дела. Трябва да се спазва принципа на ненамеса в друга институция.

Разбира се, като пазител на реда и доброто в обществото, държавата и нейните органи имат право и отговорност да се намесят там, където има явно и доказано злотворство - с цел то да бъде ограничено и, по възможност, напълно спряно и наказано. В същото време обаче, всички техни стъпки трябва да бъдат внимателно прецизирани така, че да не застрашават и ограничават добротворците.

Целта да се ограничи злото не оправдава всички средства, нито възпрепятстване на доброто.


Най-добрата среда за израстване на децата:

Най-добрата среда за израстване на децата е здравото семейство, в което майката и бащата се обичат един друг и заедно обичат, отглеждат и възпитават децата си.

Децата имат нужда от сигурност и стабилност в семейството си. Сигурност - тоест, да знаят, че каквото и да се случи, семейството ще остане и ще се бори заедно, защото всички държат един на друг. Това е факторът взаимоотношения. Стабилност - тоест, да знаят, че могат да разчитат на мама и татко да ги научат да разпознават доброто и злото, за да успеят в живота си след това. Това е факторът граници или възпитание.

Семейството е първият и основният модел и школа, откъдето детето се учи за реалния живот. Родителите са първите и основните му примери за това как един зрял човек се отнася към всичко в живота и как се справя, включително и по отношение на собствените си грешки и слабости.

Семействата не могат да бъдат много по-добри от обществото като цяло. Ако искаме да помогнем на семействата да стават по-здрави, трябва да помогнем на обществото като цяло да се заздравява. Такава промяна обаче не става със законови предписания и санкции. Моралът не се произвежда със закон.


Презумпция за невинност:

Ако законът има претенцията да касае не само децата в риск, а всички деца, то законът трябва да е написан с презумпцията за нормални и здрави функциониращи семейства, а не за рискови семейства.

Рисковото семейство е изключение от правилото за здраво семейство, а не нормалното семейство - изключение от правилото за рискови семейства. Изходната позиция на такъв всеобхватен закон следва да е, че се очаква семейството да е здраво и да се справя добре; съответно ангажиментът от страна на държавата трябва да е съобразен с това и намесата и регулацията й да касаят само изключенията от тази норма.


Текстове, с които се преследват мисли и намерения, а не действия не могат да имат място в закон.


Гаранции за непогрешимост и риск от грешка:

Няма! Родителите са хора и гаранция, че няма да сгрешат и съответно децата им няма да пострадат, няма. Същото важи и за социалните работници и държавните социални служби - гаранция, че няма да сгрешат в преценката или предписанията си и съответно децата няма да пострадат, няма.

Семейството обаче се развива, защото самите съпрузи и родители са силно мотивирани (от любовта и загрижеността си към децата) с времето да се учат как да се справят все по-добре. Семейството е изключително динамична единица - то е способно да се поправя и да преодолява слабостите си. За съжаление, същото не може да се каже за държавните служби и органи - те далеч не са така гъвкави и ефективни в подобряването си!

Ето защо, когато се сравнява рискът при последствията от погрешимостта на семейството и рискът при последствията от погрешимостта на държавните органи по отношение на действията им спрямо децата, рискът при семейството е определено по-малък и по-преодолим.

В предаване на „Малки истории“ по БНТ социологът Цветозар Томов каза, че в България семейната институция е все още по-неувредена от държавната.


Идеята за превантивност:

Идеята за превенция на рисковите ситуации с деца, преди те да са се случили, звучи добре, но е абсурдна със средствата на подобен закон! Това означава, че социалните работници претендират, че имат начин още преди нещо да се е случило, да разберат със сигурност, че родителят ще насили детето си, и съответно ще предпазят детето от посегателството.

Не е разумно да вярваме, че един проверяващ - който не познава семейството, не познава родителите, не познава децата, не познава предисторията, не познава достоверността на сигнала... - е способен да оцени безпристрастно и точно всичките дузина критерии, които законът описва като определящи най-добрия интерес на детето, да ги разтълкува правилно в конкретния - непознат нему - семеен контекст, да разбере точно какво ще направи родителят, да предвиди категорично последиците и рискове за детето при съответното родителско решение и да даде безпристрастно и правилно предписание относно детето. Такава вездесъщност и безпогрешност е абсурдна претенция!

Дори събраната от социалния работник информация да навежда с голяма вероятност към дадено предположение, до изричното доказване на противното това предположение си остава само хипотеза. Не може на социалните служби да се дава правомощия да третират родителя като виновен само въз основа на своя хипотеза и през главата му да предприемат действия спрямо детето му. Фактът, че в такава ситуация родителят има възможност да се защитава в съда, няма нищо общо със зачитане на неговите права и е направо подигравка към родителската отговорност!

Освен това наличието на прилики с други доказано проблемни ситуации не означава задължително, че и конкретната ситуация е проблемна и рискова за детето.

От друга страна последиците за семейството - и за детето - при погрешна преценка и/или погрешно предписание от страна на социалния работник са огромни - от неоправдан стрес и психическа травма до неправомерно извеждане на детето от семейната среда и дългогодишни и скъпи съдебни битки...


Относно ограничаването на родителските права в полза на държавата:

Законопроектът касае всички деца и всички семейства.

Държавният орган има право с помощта на посочените в законопроекта критерии да определя как конкретно изглежда позитивното родителство в едно семейство, да проверява и оценява родителите, да ги задължава с предписанията си и да ги санкционира.

От друга страна в законопроекта няма изрично списано задължение на социалните работници и държавните органи при действията си да зачитат и да се съобразяват с мнението, преценката и избора на родителя по отношение на детето му поне докато няма доказано престъпно поведение от негова страна.

Явно е, че щом държавният орган не е длъжен да предостави решението в ръцете на родителя, а родителят от своя страна е длъжен да се съобрази с полученото от социалната служба предписание, то родителят е поставен във второстепенно положение спрямо държавните органи във взаимоотношенията помежду им.

Подобен подход се оправдава с възможни ситуации като тези на доказано виновни родители, развеждащи се родители, починали родители и др. Тези ситуации обаче са изключения от общия случай на нормално функциониращо, здраво семейство. Правилно е правилата да са написани за общия случай и да се предвиждат конкретни допълнителни или различни мерки за изключенията; а не всички случаи да се третират сякаш са проблемни изключения.

Правилата, които законопроектът предвижда за поведението на държавните органи спрямо децата и техните семейства, са едни и същи за всички ситуации и за всички въпроси, при които има разминаване между мнението и поведението на родителя и насоката на държавния орган.

Третирането а приори на всички родители като проблемни отваря врати за многобройни злоупотреби и държавно насилие.


Относно тезата, че родителските права не са по-важни от правата на детето и че поставянето на правата на детето на първо място означава поставянето им пред интереса на родителите:

Когато става дума за категорията на личните взаимоотношения между родител и дете, тогава интересът на един родител се определя от това детето му да е добре, което естествено означава, че отговорният и добросъвестен родител подчинява решенията си (независимо дали тези решения касаят детето или личния му живот) на грижата и закрилата за детето. В личните взаимоотношения родителят трябва да е готов да ограничи свободата си и да пожертва личното си право, удобство и т.н. в полза на това, което е нужно и добро за детето му.

Когато обаче става дума за правните взаимоотношения между родител, дете и държавни органи, тогава родителският интерес се определя от това родителят да бъде свободен в личните си взаимоотношения със своето дете да действа така, както смята, че е най-добре за детето му. Настояването законът да зачита родителските права не е настояване родителите да могат да правят каквото си искат с децата, а настояване родителите да имат свободата да действат именно в полза и защита на интереса на детето.

Родителят да е готов да жертва законовите си права като родител означава родителят да е готов да се ограничи във възможностите си да се грижи за детето си, както смята, че е най-добре за детето.

Да се твърди, че ако родителите не са готови да позволят законът да ограничи родителските им правомощия, те едва ли не са егоистични и незагрижени родители, е доста спекулативно, защото се смесват двете категории взаимоотношения - лични взаимоотношения и правни взаимоотношения.

Освен това, ако нещо е правилно, то ще е правилно за всички. Защо тогава държавата настоява, че за да може да гарантира правата на всички деца, тя трябва да има правомощия да определя, проверява и санкционира средата, в която те израстват, включително семейната? Това означава, че или държавата гледа на всички семейства като вече провалили се и така оправдава поемането на контрола в свои ръце, или че законът е лошо написан и насочва държавните усилия в погрешна посока.

Родителите носят моралната и законовата отговорност да се грижат и защитават детето си, а държавата - да им подсигурява условията, в които те да осъществяват грижата си по най-добър начин. Това не означава, че родителите трябва сами и еднолично да се справят с грижата за детето, а само че различните институции, имащи отношение към грижата за детето, имат различни правомощия и средства на въздействие, като главната отговорност се носи от семейството и затова всички други следва да се съобразяват с него. Това е общият случай и правилното принципно положение! Изключенията следва да се третират като изключения.


Същността на конфликта:

Въпросът всъщност е до доказване на виновно, престъпно поведение кой с кого ще се съобразява в крайна сметка. Но въпросът не стои между родители и деца - родителските права обикновено не противоречат на правата и интереса на децата. За да се грижат за децата си, родителите обикновено жертват много от личните си удобства. И в грижата си за интересите на децата определено са много по-мотивирани от любовта си към децата, отколкото социалният работник - от заплатата си.

Конфликтът всъщност е между свободата на родителите да отглеждат и възпитават децата си, както намират за най-добре за тях, и правомощията на държавните органи да оказват контрол.

Ясно е, че не може всеки безотговорно да прави каквото си иска, но когато има разминаване между мнението на социалния работник и родителското мнение по въпроси, които не застрашават живота и безопасността на детето, кой пред кого трябва да отстъпи, оставайки несъгласен: родителят - пред социалния или социалният - пред родителя?


Относно анонимните сигнали (коментарът е на Явор Ганчев от „Гражданска инициатива за семейството“):

Анонимните сигнали не трябва да се разглеждат, защото не може да се търси отговорност при злоупотреба.

- „Ама каква злоупотреба може да има, нали става дума да се спаси живота на дете" - злоупотребата се нарича клевета за извършване на престъпление и за това по НК се лежи в затвора. Когато в един закон има заложена възможност за злоупотреба, допустимо е да се опасяваме, че именно това е мотивът да се остави тази възможност и да искаме гаранции срещу евентуална злоупотреба.

- „Анонимният сигнал и в сега действащия закон го има" - това не значи, че той е нещо добро. В новия проектозакон отпада категорията "дете в риск" и на практика възможността за злоупотреба се разпростира върху всяко семейство.

- „Анонимността е необходима, когато свидетелят се страхува от насилника." Това е косвено признание, че държавата не може да гарантира сигурността на свидетеля. Как тогава да се убедим, че ще може да помогне на жертвата?

- „Спасяването на едно дете е висша цел, която оправдава необходимостта от специални действия" - преди да е доказано насилието и при отсъствие на отговорност за клевета, висшата цел е фикция, с която се оправдава реално действие. С други думи, подобна обосновка въвежда презумпция за виновност.

- „Какво се притеснявате, анонимните сигнали са много малко в сравнение с другите". Значи премахването на тази възможност не би навредило на работата на социалните служби. И това, че са малко, не значи, че не може да станат много.


В заключение:

Успешното практикуване на лекарската професия изисква индивидуално оценяване на всяка конкретна ситуация, вземане на индивидуално решение относно всеки пациент и съответно поемането на определен риск от грешка. Ето защо не е възможно да има унифициран правилник или кодекс за поведението и решенията на всички лекари във всички ситуации спрямо всички пациенти. Въпреки че съществуват определени общи правила, насоки и добри практики, лекарите имат нужда от свободата да преценяват конкретната ситуация на всеки пациент и да назначават индивидуално лечение, за резултатите от което съответно носят лична отговорност.

Същото важи и за упражняването на родителските грижи. За да бъдат родителите успешни в усилията си да се грижат добре за децата, те имат нужда държавата да им остави свободата и възможността за индивидуална преценка, подход и решение спрямо всяко тяхно дете. Това, разбира се, крие риск. Няма свобода, която да не крие риск, но само свободата може да допринесе добро.


събота, 14 януари 2012 г.

За изразяването на позициите относно ЗД

Радвам се, че неприемането на законопроекта получава гласност, но е много тъжно, че впечатлението, което масово се натрапва по репортажи, интервюта, статии, дори и на кръглата маса, е че опозицията ни прилича повече на неоснователно и дребнаво заяждане от страна на шепа крайни активисти. Ясно е, че хората, които прокарват този проект, НЕ ИСКАТ ДА НИ ЧУЯТ и активно обработват общественото мнение в своя полза със съдействие на послушни медии. Лошото е обаче, че и добрите неща, които имаме да кажем и понякога успяваме да кажем, НЕ СТИГАТ ЕФЕКТИВНО до хората.

Прави впечатление, че защитниците на проекта за ЗД използват стандартна, но отработена тактика.

Първо, мотивират се емоционално, а не принципно. Известно е, че емоциите обикновено „надвикват“ разума и затова често успееш ли да ангажираш емоционално аудиторията, почти си спечелил дебата. Та те създават емоционално отношение към проблемите (говорейки за мащаба на проблемите сред децата, за злоупотребите с деца, за провалите на родители... като съзнателно не се цитират процентите за насилие във или от страна на институциите). На фона на това настроение обаче идеята за ненамеса на държавата изглежда злонамерена и неоправдана. Но вместо да се говори за различните възможни решения на проблема и да се оценяват от всички страни, нещата се поставят така сякаш въпросът стои между тяхното решение или никакво решение.

Второ, не коментират открито и принципно аргументите на срещуположната позиция, а извъртат позицията на опонентите си така, че да им е удобно да я подронят. Те не адресират големите ни съображения (като пропускът да се отчете правото на родителите да решават относно възпитанието, отглеждането и образованието на децата, и липсата на всякакви изрични гаранции, че държавата ще зачита мнението им). Вместо това, когато коментират позицията ни, те вземат само отделни примери, с които илюстрираме съображенията си (като забраната на наказания, вратичката към произвол на службите под претекста „друго насилие“...), ИЗВЪРТАТ ГИ ДО КРАЙНОСТ (сякаш сме за малтретирането на деца в семействата, сякаш смятаме децата за наша собственост и безгласна буква...) и просто се възмущават на висок глас. Те редовно твърдят, че казваме неща, които всъщност не казваме, но така създават впечатление, че протестите ни са несериозни, крайни, незагрижени и демагогски. Освен това, измествайки фокуса от същината на спора, те правят нашата „позиция“ всъщност доста уязвима...

Трето, защитниците на законопроекта редовно говорят предимно за НАМЕРЕНИЯТА, които имат с проекта, а не за конкретните РЕШЕНИЯ, които предлагат. А всички, които са чели проекта внимателно, знаят, че АФИШИРАНИТЕ НАМЕРЕНИЯ НЕ ОТГОВАРЯТ НА ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ ТЕКСТОВЕ. Освен това те използват същите думи като нас, но не казват, че влагат ДРУГ СМИСЪЛ в тях (например, казват, че, разбира се, отговорността е на родителите и най-важното е децата да могат да бъдат в семейства... просто пропускат да обяснят, че родителите ще трябва да се съобразяват с техните разбирания за възпитание и отглеждане на децата, ако не искат проблеми със социалните). Но така създават впечатление, че ние или не сме загрижени като тях, или нещо не сме разбрали.

Прави също впечатление, че макар привидно да дават думата и на двете страни в спора, медиите редовно позволяват на защитниците на законопроекта предостатъчно време да си повтарят едни и същи изтъркани и емоционално манипулативни локуми, а за опонентите времето редовно не стига дори да си изложат докрай аргументите, та камо ли да ги защитят и да предложат своята алтернатива. Цитираните аргументи на двете страни редовно се подбират така, че на социалните да изглеждат по-разумни, а нашите - дребнави.

Ето защо, смятам, че трябва добре да си даваме сметка на тези похвати и да се пазим да не позволяваме да ни „разиграват“. Нека при всяка възможност да е ясно следното:

- Законът е правилник за функционирането на едно общество в дадена област, а не е форум за социален разговор. Добре е да се говори за индивидуалността и ценността на децата и за техните права и участие в семейния живот, но образоването на обществото по тези въпроси не може и не бива да става със закон, има си други начини.

- Това, че нещо е модерно... или че е било така и досега, не означава, че нещото е правилно и добро.

- Въпросът всъщност е кой с кого ще се съобразява в крайна сметка. Но въпросът не стои не между родители и деца - родителските права обикновено не противоречат на правата и интереса на децата. Конфликтът е между родители и държавни органи. Ясно е, че всички трябва да се съобразяват и че не може всеки да прави каквото си иска, но когато има разминаване между мнението на социалния работник и моето мнение, кой пред кого трябва да отстъпи, оставайки несъгласен: аз пред социалния или социалният пред мен?

- Защо твърдим, че се отнемат родителските права в полза на държавата? Трябва да имаме кратък, ясен и практичен отговор. Не защото не ни позволяват да пляскаме децата си, да определяме сексуалната им образованост и т.н., а защото по този проект социалният работник има право да определя правилното родителство, да ни проверява, оценява, задължава и санкционира, без да е длъжен да зачита и да се съобразява с мнението и избора ни. При това положение кой е висшестоящият по отношение на детето; кой действително носи отговорността за детето? Родителите могат самолично само да плащат сметките и за това спор няма.

- Никой не твърди, че децата са безгласна собственост, а не личности с права. Това, което защитаваме, е не свободата да малтретираме децата си, а свободата да се грижим за тях така, както НАМЕРИМ НИЕ ЗА НАЙ-ДОБРЕ, в зависимост от различните си разбирания и убеждения.

- Ако законът има претенцията да касае не само децата в риск, а всички деца, то законът трябва да е НАПИСАН С ПРЕЗУМПЦИЯТА за нормални и здрави функциониращи семейства, а не за рискови семейства. Рисковото семейство е изключение от правилото за здраво семейство, а не нормалното семейство - изключение от правилото за рискови семейства. Изходната позиция на такъв всеобхватен закон следва трябва да е, че се очаква семейството да е здраво и да се справя добре; съответно намесата и регулацията от страна на държавата да се ограничават само до изключенията от тази норма.

сряда, 21 декември 2011 г.

Закон за детето - аргументирана позиция

- no title specified

ОТНОСНО:

 

Обществено обсъждане на проекта

за Закон за детето

 

25 .ХI. 2011 г.

 

Уважаеми господа,

 

Семейството съществува, независимо дали има или няма държава. Родителите са родители, независимо дали има или няма  държава. Ето защо семейството и родителските права и отговорности не произтичат от държавата и не зависят от нея.

 

Родителите имат свободата и правото като отговорни и добросъвестни зрели хора да отглеждат и възпитават децата си така, както смятат, че е най-добре за тях!

 

Ако държавата действително е загрижена за децата, тя трябва единствено да подпомага родителите в трудния процес на отглеждане на децата, предоставяйки им услуги и зачитайки тяхната свобода на избор в упражняването на отговорностите им. Намесата й - с ограничения или санкции - е оправдана само когато е налице доказано престъпно поведение или небрежност.

 

С този Закон за детето обаче държавният контрол и намеса се разширяват отвъд децата в риск и се разпростират върху всички деца. Държавата си позволява да регулира решенията и поведението не само на недобросъвестните родители, а на всички родители.

 

По същество той представлява грубо вмешателство в семействата ни и възмутително посегателство върху естествените права на родителите над  децата, които те са родили, отглеждат и възпитават.

 

Родителите са тези, които познават децата си най-добре и вземат техните интереси най-присърце, и понеже те са тези, които носят отговорността за поведението на децата си до тяхното пълнолетие, именно родителите са най-добрият закрилник и гарант за правата на децата. С този закон обаче отговорността да се решават и гарантират най-добрите интереси на децата се възлага на държавните органи. Те ще имат право да проверяват родителите, да оценяват грижата им, да ги контролират, да им налагат решенията си и да ги санкционират при несъгласие или несъдействие.

 

Пример:

Глава 3 - всички права на децата се осигуряват и гарантират от държавните органи

 

чл. 9 (4) Родителите, настойникът или попечителят или другите лица, които полагат грижи за детето, са длъжни да изпълняват предписанията на органите по този закон и да съдействат при осъществяването на дейностите по защита правата на детето.

 

чл. 14 (3) Детето има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за

неговото физическо, психично, социално и образователно развитие ...

 

чл. 42 (2) Детето не може да бъде разделяно от родителите си против тяхната воля, освен в случаи, посочени в закон, когато това се налага за защита на най-добрите интереси на детето.

 

Унифицираният закон не може да спре лошите родители да правят лошо (за тях обаче вече има други наказателни уредби), но може да пречи на добрите родители да правят доброто, което знаят да правят, както показва практиката на редица други страни с подобно законодателство.

 

Кое е в най-добрите интереси на детето трябва да решават преди всичко родителите, а не законът, който е пълен с мъгляви определения, и държавните чиновници, които ще го тълкуват и прилагат по свое усмотрение.

 

Пример:

Чл. 3 ал. 19 „позитивно родителство” се отнася до поведението на родителите, основаващо се  на най-добрия интерес на детето, който е отглеждане, даване на възможности, липса на насилие и признание и насочване, което включва поставяне на граници, за да се позволи пълното развитие на детето;

 

Най-добрите интереси на детето

Чл. 7. (1) Най-добрите интереси на детето са първостепенно съображение във всяко решение, което се отнася до грижата или защитата на детето.

(2) Най-добрите интереси на детето се определят въз основа на оценка на следните обстоятелства:

1. възраст, пол, минало, степен на зрелост, здравословно състояние, образование и други характеристики на детето;

2. желанията и чувствата на детето;

3. физическите, психическите, емоционалните и образователните потребности на детето;

4. необходимостта да се осигури безопасността на детето;

5. наличието на увреждане или заболяване на детето;

6. опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;

7. привързаността на детето към родителите му, лицата, които полагат грижи за детето, разширеното семейство, други близки на детето лица, отношенията между тях и последиците върху детето от раздяла с тези лица;

8. средата, в която се отглежда детето и последиците върху него от промяна на тази среда и особено от раздялата с братя и/или сестри;

9. качеството на полаганата грижа за детето и възможността за осигуряването на всички негови потребности от родителите и/или лицата, които полагат грижи за него;

10. упражняването на родителските права и задължения и поддържането на лични отношения на детето с родителите, както и последиците от промяна в тези режими;

11. наличието или липсата на подкрепяща среда за детето с увреждане или специфично заболяване;

12. осигуряване на условия за равни възможности за детето с увреждане или специфично заболяване за участие в живота на обществото, които гарантират неговото достойнство, развиват неговата автономия и отчитат специалните потребности, които детето може да има;

13. осигуряване на подходящи услуги за детето с увреждане или специфично заболяване и за лицето, което полага грижи за него.

 

Общи принципи

Чл. 4. (1) Принципите за гарантиране на правата на детето са:

1. зачитане и спазване на правата на детето, съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето, този закон и останалото законодателство;

 

Чл. 13(3) При решаване на всеки въпрос, свързан с дете, предимство пред налагане на решенията имат методите на сътрудничеството и медиацията, като не се допуска, доколкото е възможно, забавяне при вземане на решенията.

 

Не може в името на „най-добрите интереси на детето“ чиновниците да задължават родителите с предписания относно конкретните действия, които трябва да предприемат, за да бъдат добри родители на децата си, и ако не ги изпълнят, да ги глобяват и даже да им изземват децата и да ги настаняват в приемни семейства, без задължително предварително доказване на вина от страна на родителите според НК.

 

Пример:

чл. 9 (4) Родителите, настойникът или попечителят или другите лица, които полагат грижи за детето, са длъжни да изпълняват предписанията на органите по този закон и да съдействат при осъществяването на дейностите по защита правата на детето.

 

Чл. 155. (2) В случай на риск от изоставяне или пренебрегване на детето, трайно непосещаване на училище, насилие или експлоатация на детето, както и при други обстоятелства, които застрашават правата на детето и при отказ за сътрудничество от страна на родителите, настойника или попечителя, или на лицата, които полагат грижи за детето, социалните услуги в общността се предприемат задължително по преценка на  дирекция „Социална подкрепа”.

(3) В случаите когато не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, настойника или попечителя, или на лицата, които полагат грижи за детето, директорът на дирекция "Социална подкрепа" издава заповед за ползване на социална услуга или мярка.

 

Задължение за сътрудничество

Чл. 156. При предоставяне на социални услуги за деца родителите, настойникът или попечителят, или лицата, които полагат грижи за детето, са длъжни да сътрудничат на дирекция „Социална подкрепа” и доставчиците на ползваните от тях и детето социални услуги.

Чл. 159. (1) Социалните услуги за деца и семейства се предоставят при спазване на критерии и стандарти, определени с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

 

 

Докато родителите носят законова отговорност за непълнолетните си деца, не е допустимо държавните органи по тяхна преценка да разпитват децата в отсъствието на родител, както и да ги консултират относно правата им, помагайки им да оформят мнението си и даже да съдят родителите си.

 

Пример:

Мнение на детето

Чл. 5. (1) Детето има право свободно да изразява мнение по всички въпроси, които го засягат. На мнението на детето се отдава значение, като се отчитат неговата възраст, зрелост и степен на развитие.

(2) Органите по този закон са длъжни да предоставят на детето цялата информация, от която то се нуждае за да формира и изрази мнението си.

 

Право на информиране

Чл. 21. (1) Детето има право на информация, за да може да упражнява своите права и свободи по начин, който осигурява неговото нормално физическо, умствено, психично и социално развитие.

(2) Детето има право да бъде информирано и консултирано и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането му, ако това е необходимо с оглед защита на неговите най-добри интереси и в случай, че уведомяването на тези лица би засегнало тези интереси.

 

Докато родителите носят наказателната отговорност за поведението на непълнолетните си деца, не може мнението на детето да се превръща в коректив за родителските решения и грижи. Не е в интерес на децата техните мнения и желания да важат наравно, а на практика и по-силно, от мнението и преценката като родителите им. Не е в техен интерес и това родителите им да бъдат санкционирани за използването на възпитателни средства като упреци и умерени, ненараняващи ги наказания.

 

Абсурдно е, че според този закон дете, което до 12 години се счита за недостатъчно зряло да остава без надзор, на 14 - когато все още не е завършена личност и не носи лична отговорност за поведението си - може вече да се оплаква от решенията на родителите си и да подава съдебен иск срещу тях.

 

Пример:

Свобода на съвестта и религията

Чл. 20. (1) Детето формира възгледите си свободно и с подкрепата на родителите си, настойника или попечителя.

(2) Отношението на дете до 14 години към религията се определя от неговите родители или настойник, а на дете от 14 до 18 години - по съгласие между него и родителите или попечителя му.

(3) Когато такова съгласие не се постигне, детето може да се обърне за решаване на спора към районния съд лично или чрез дирекция „Социална подкрепа” по настоящия си адрес.

 

Чл. 24. (1) За защита на правата си по този закон, детето има право да се обърне към съда. Това право детето може да осъществи лично, ако е навършило 14 години.

(2) Дирекция "Социална подкрепа" представлява детето при условията на чл. 49, ал. 3, както и в други в случаи, предвидени в закон.

 

Чл. 25. (1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10 години.

(2) Когато детето не е навършило 10 години, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Отказът за изслушване се мотивира.

(3) В мотивите на решението се обсъжда значението на изразените от детето възгледи и желания.

(4) Преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва:

1. да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си;

2. да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за последиците от всяко решение на съдебния или административен орган.

(6) Съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник, попечител, друго лице, което полага грижи за детето, или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това противоречи на най-добрите интереси на детето.

 

Чл. 44. (1) При решаването на всички въпроси, отнасящи се до местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и задължения и личните отношения с родителите, на мнението на детето се отдава значение, в зависимост от неговата зрелост.

 

Ако искаме децата да израснат като съвестни и отговорни граждани, които ще спазват законите, в техен най-добър интерес е да се научат да се съобразяват със семейните правила и да слушат родителите си. С този закон държавата гарантира израстването на децата като безпринципни нарушители на закона, издигайки техните предпочитания и тяхното съгласие в приоритет пред семейните ценности, принципи и правила на родителите им.

 

Пример:

чл. 3 По смисъла на този закон

26. „физическо насилие” е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание на детето без разстройство на здравето му;

27. „психическо насилие” са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение;

 

Чл. 196. (1) Детето има право на защита срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, умствено, психично, социално и образователно развитие.

(2) Детето има право на защита срещу методи на възпитание, нарушаващи неговото достойнство, срещу физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.

Чл. 197. (1) Детето има право на защита от всеки акт на физическо или психическо насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления, докато то е под грижите на родителите си или на единия от тях, на лицата, на които са възложени грижите за него или на всяко друго лице, на което то е поверено.

 

Разрешаване на спорове между детето и родителите

Чл. 49. (1) При разногласие между родителите и детето, то може да потърси съдействие от дирекция „Социална подкрепа” по настоящия си адрес. На детето се осигурява среща- разговор с вещо лице-психолог, който консултира детето и при нужда, съвместно със социален работник от съответната дирекция „Социална подкрепа”, се изработва план за работа с детето и членовете на семейството му.

(2) Ако разногласието е по въпрос от съществено значение за отглеждането или развитието на непълнолетно дете или води до промяна в обичайния му начин на живот, спорът се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето.

(3) Молбата се подава чрез дирекция „Социална подкрепа” по настоящия адрес на детето и се придружава от становище на вещо лице-психолог.

(4) Съдът разглежда молбата след изслушване на родителите и детето. Неявяването на някоя от страните не е пречка за разглеждане на молбата. Съдът постановява решение, което подлежи на незабавно изпълнение, но може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му пред съответния окръжен съд.

 

Не е в най-добрия интерес на детето то да има неограничен и безконтролен достъп до всякаква информация по негов избор. Не може родителите да подлежат на санкция заради това, че загрижено контролират достъпа на децата си до интернет сайтове, печатни материали, телевизионни програми и др. с вредно и опасно според тях съдържание.

 

Пример:

Чл. 22. (1) Детето има право на свобода на изразяване.

(2) Органите и лицата по този закон са длъжни да съдействат на детето да търси, получава и предава информация и идеи, устно или писмено, чрез изкуствата или чрез медиите по избор на детето и навсякъде, където детето пребивава.

 

Редица изследвания показват, че училищните програми за сексуално образование всъщност допринасят за нарастване на тинейджърската сексуална активност. Освен това е доказано, че употребата на контрацептивни средства не предпазва от заразяване с редица смъртоносни венерически заболявания.

 

Не е в най-добрия интерес на децата те да получават задължително обучение по сексуално репродуктивно здраве и семейно планиране (включително аборт) в системата на предучилищното и училищното образование по програми, спуснати от МОН, без предварителното уведомяване и получаване на съгласието на родителите, които могат най-добре да преценят кога и как да им предоставят нужната информация в тази област.

 

Пример:

Чл. 29. (1) Министърът на здравеопазването и министърът на образованието, младежта и науката осигуряват прилагането на подходящи учебни програми за сексуално и репродуктивно здраве и семейно планиране в системата на предучилищното и училищното образование.

 

Не може медицинското лечение на непълнолетното дете да зависи повече от неговата информираност и съгласие, отколкото от преценката на загрижения и морално и законово отговорен за него родител.

 

Пример:

Чл. 30. (2) Детето има право на участие във вземане на решенията за неговото лечение. За упражняването на това право, медицинските лица са задължени да предоставят на детето цялата необходима информация за лечението по начин, подходящ за възрастта и състоянието на детето, с цел тя да бъде разбрана от детето и от лицата, които дават съгласие за лечението.

(3) При лечение в болница, детето, което не е навършило 14 години, има право на придружител, чиито разходи се поемат от Здравната каса.

 

Няма образование без възпитателен елемент. Отговорността по отглеждането и възпитанието на децата неминуемо обхваща и тяхното образование. В името на най-добрия интерес на децата е държавата да зачита правото на родителите да упражняват избор и контрол над средата и учебните програми в обучението на децата си, както и правото им да избират самата форма на образование на децата си.

 

Задължителността на държавната форма на образование е в ущърб на гражданското право на родителите да изпълняват свободно своята отговорност към образованието на децата си по начин, който считат най-добър за децата си (това право, освен всичко друго, им е гарантирано от ЕКПЧ). Обвързването на образованието с една единствена - и то, държавната - форма не отговаря нито на съвременните информационни възможности, нито на най-добри практики по отношение на образованието на децата. В името на най-добрия интерес на децата е предоставяните от държавата образователни услуги да бъдат свободни и избираеми.

 

Пример:

Чл. 34. (1) Детето има право на предучилищно и училищно образование. Това право се осъществява при условия и по ред, определени в Закона за народната просвета.

(2) Предучилищното образование е задължително за дете, навършило 5 години. Училищното образование е задължително за дете, навършило 7 години и продължава до навършване на 16 години.

(3) Родителите и лицата, които полагат грижи за детето, са длъжни да осигурят редовното посещаване на учебните занятия от детето, включително материалните условия и подкрепата за подготовката на детето за училище.

Чл. 36. (1) Министърът на образованието, младежта и науката в сътрудничество с компетентните органи по този закон, предприема следните мерки за да гарантира качеството и достъпността на образованието и обучението:

1. актуализира учебните програми във връзка с потребностите и интересите на децата и тенденциите на пазара на труда в общината, държавата и Европейския съюз;

4. подкрепя и финансира програми за привлекателност на училищната среда, която включва архитектурната среда, спортните площадки и съоръжения, качеството на отношенията между учители и ученици и между учениците, намаляване на насилието и агресията в училище;

5. съобразява учебното време с нуждите на децата от почивка, игри, развлечения и извънкласни занимания

Чл. 37. (1) Министърът на образованието, младежта и науката определя допълнителните образователни потребности като отчита възникването на затруднения в ученето, научаването и участието на деца и ученици на даден етап от тяхното развитие.

(2) Децата и учениците с допълнителни образователни потребности се обучават в детските градини и училищата при условия за осигуряване на допълнителна образователна подкрепа, регламентирана в Стандарт за приобщаващо образование, приет от органите по ал. 1.

 

Не може социалните работници да имат свободен достъп до редица държавни информационни бази данни, включително и до дома на семействата, за проверка. Не може техните оценки да бъдат меродавни за родителите, а предписанията им - задължителни. В името на най-добрите интереси на детето е то да расте в сигурната и защитена среда на семейния си дом и под неприкосновените грижи на родителите си.

 

Пример:

чл. 212, 213

Чл. 215. (1) При констатиране на нарушения комисията издава задължителни предписания за отстраняването им.

 

Ако този проект бъде приет, Законът за детето ще постанови държавен диктат над отговорните и ангажирани семейства в България, застрашавайки най-добрите интереси точно на тези, които претендира, че защитава - децата. Настояваме той да отпадне изцяло!

 

По същество той съдържа повторение на вече съществуващи законови уредби. В новата си част обаче той представлява грубо вмешателство в семейството и възмутително посегателство върху правата на българските граждани - и като родители, и като личности. Като хора, които са родили или осиновили децата си и носят отговорността за отглеждането, възпитанието и образованието им, родителите имат естественото право над тях и над техните интереси. Като пълнолетни граждани, родителите имат право на свободна воля и израз на своите философски и религиозни убеждения по отношение на личния си живот, включително и грижата за децата, стига те да не са в ущърб на обществото.

 

Родителите са зрели хора, които носят и моралната, и законовата отговорност за отглеждането, възпитанието и образованието на децата си. И ако държавата действително е загрижена за децата, тя трябва да съдейства преди всичко семействата, в които те израстват, да бъдат стабилни и функционални, за да подсигуряват най-добрата и сигурна среда за тяхното развитие.

 

Този закон не само застрашава стабилността и неприкосновеността на семействата, но и поставя интересите и мненията на детето срещу правата и преценките на родителите. Подобно противопоставяне е също абсурд и в ущърб на най-добрата грижа за децата. Родителите са тези, които носят пълна отговорност за непълнолетните си деца. Това означава, че правата и интересите на децата трябва да са подчинени на правата и преценките на родителите. Държавните органи нямат право да се намесват във взаимоотношенията между родители и техните непълнолетни деца, още по-малко да консултират детето срещу родителите му и да защитават детето срещу решенията на родителите му - поне не и преди да е доказана явна злоупотреба и престъпност от страна на родителите.

 

Този закон е напълно излишен и даже опасен и вреден. Той накърнява правата и свободите на пълнолетни граждани на републиката ни в разрез с Конституцията ни и редица международни и европейски конвенции.

 

Като ангажирани и отговорни родители ние не се подлъгваме по добре звучащите цели и масовата реклама на проектозакона! Възмутително е, че още на кръглата маса, с която се откри обсъждането на проекта, доц. Тодорова, един от авторите на проекта, публично заяви, че родителите няма да имат никакви права, а само задължения по отношение на децата си, и че няма да могат повече да правят каквото си искат!

 

Най-сериозните проблеми на този проект произтичат от погрешната и опасна философия, на която той е построен, и затова НИЕ НАСТОЯВАМЕ ТОЗИ ЗАКОНОПРОЕКТ ДА ОТПАДНЕ!

 

 

Орлин и Цветелина Райкови, родители

неделя, 11 декември 2011 г.

Генетично Модифицираното Семейство в Закона за детето

Генетично модифицирано семейство - ГМС
Изглежда общо е мнението, че ГМХ (генетично модифицираните храни) са нещо вредно и лошо. В проекта за Закон за детето (ЗД):
Чл. 17. (4) и Родителите, настойникът или попечителят или другите
лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не допускат участието
му в реклами или други форми на търговски съобщения за генетично модифицирани храни.

чл. 221. (27) Родител, настойник, попечител или друго лице, което полага
грижи за дете, което в нарушение на чл. 17, ал.4 допусне участието на
дете в реклама или други форми на търговски съобщения за генетично модифицирани храни, се наказва с глоба
от 250 до 500 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение - с глоба от 500 до 1000 лв.


Тук законотворецът по презумпция категорично твърди, че ГМХ са вредни за човека. Дори участието в рекламата за тях се наказва! Не е счетено за нужно да има обяснения какво е ГМХ, препратки към изследвания, цитирани други законови норми... всичко е ясно и просто и ето го в разбивка:

1. Храните са много важни.
2. Не знаем всичко за тях, но по-добре да не ги модифицираме генетично (тоест да не се бъркаме в начина, по който са „кодирани“), а да ги оставим както са си. Така или иначе, науката и „експертите“ не знаят достатъчно и каквото и да пипаме “вътре“ в тях, объркваме.
3. Знаем обаче достатъчно за храните, че ако допускаме ГМХ и дори рекламата за тях, ще има вредни последици за всички хора в България, рано или късно.
4. ГМХ са зло и дори да се участва в реклама на ГМХ е зло и се наказва.

Ако отнесем АБСОЛЮТНО СЪЩАТА ЛОГИКА и подход на законовносителя към семейството, може да се каже, че:

1. Семейството е много важно.
2. Не се знае всичко за него, но по-добре да не се бъркаме в него. Не сме го измислили ние и не знаем точно как е „кодирано“. Ако бутнем семейството,
3. Не са ни нужни други допълнителни правни документи, статистика или научни доказателства. Ако бутнем семейството събаряме всичко. Бумерангът ще ни удари нас, домино ефектът ще събори всички ни, режем клона, на който седим...
4. Генетично модифициране - намесата - в семейството, дори публичното разгласяване на подобна идея трябва да е наказуемо.

В един и същи документ - проектът за закон за детето - се използват два ПРОТИВОПОЛОЖНИ подхода: генетична НЕНАМЕСА и правно защита на ЕСТЕСТВЕНОТО състояние на храните, и едновременно с това брутално се МОДИФИЦИРА семейството с въдворяването на „генетично“ несвойствен нов глава - Държавният чиновник - в противоречие на редица актуални законови норми (виж становището на ADF и „Свобода за всеки“ ), противно на традицията, морала и свободата...

В един и същи документ се отхвърлят Генетично Модифицираните храни и се постановява Генетично Модифицираното семейство.

Няма абсолютно никаква, нито правна, нито каквато и да е друга логика.

Що за хора стоят зад този закон?
Горко на ония, които вършат беззаконие чрез закон.

понеделник, 21 ноември 2011 г.

ВАЖНО!!! ПРОКАРВАТ ЗАКОНОПРОЕКТ ПРОТИВ СЕМЕЙСТВОТО

Здравейте!

С Цвети се обръщаме към всички наши познати, защото в момента свободата и правото на всички нас като отговорни и добросъвестни родители да отглеждаме и възпитаваме децата си така, както смятаме, че е най-добре за тях, са застрашени!

Трябва да знаете, че много скоро изобщо няма да имаме такова право и свобода - нещо повече, упражнявайки ги, ще рискуваме да попаднем под ударите на българския закон с глоби и дори отнемане на децата ни!

В момента тече общественото обсъждане на новия проект за Закон за детето. Ако не сте чували за него, не е изненадващо, защото има кръгове, които се опитват да го прокарат възможно най-бързо и без много шум. МОЛИМ ВИ, прочетете това съобщение внимателно и се включете активно в кампанията против този закон!

Този закон не касае само децата в риск, а ВСИЧКИ ДЕЦА. Той не касае само недобросъвестните родители, а регулира поведението и решенията на ВСИЧКИ РОДИТЕЛИ.

По същество той представлява грубо вмешателство в семействата ни и възмутително посегателство върху естествените ни родителски права над децата, които сме родили, обичаме, отглеждаме и възпитаваме.

С този закон отговорността да се решават и гарантират най-добрите интереси на нашите деца се възлага на държавните органи. Те ще имат право да ни проверяват, да ни оценяват, да ни контролират, да ни налагат решенията си и да ни санкционират при несъгласие или несъдействие от наша страна.

Ако този закон бъде приет:

- Кое е в най-добрите интереси на детето няма да решаваме преди всичко ние, родителите, а законът, който е пълен с мъгляви определения, и държавните чиновници, които ще го тълкуват и прилагат по свое усмотрение.

- В името на „най-добрите интереси на детето“ чиновниците ще могат да ни задължават с предписания относно конкретните действия, които трябва да предприемем, за да бъдем добри родители на децата си, и ако не ги изпълним, ще могат да ни глобяват и даже да ни изземват децата и да ги настанавят в приемни семейства, без задължително предварително доказване на вина от наша страна.

- Мнението и желанията на децата ще важат наравно, а на практика и по-силно, от нашето мнение и преценка като техни родители. Ако държавните органи преценят, че така ще е по-добре за децата, те ще има право да разпитават децата в наше отсъствие, като ги консултират относно правата им и им помагат да оформят мнението си.

- Когато решаваме важни въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на децата си, ще трябва да се съобразяваме задължително с тяхното мнение и желания. Няма да имаме право да настояваме те да се съобразяват с нашите ценности и принципи, ако не са съгласни.

- Ако дете над 14 години не е съгласно с решенията и ценности, на които настояваме като родителите, то ще има право да се обърне към районния съд лично или чрез дирекция „Социална подкрепа” по настоящия си адрес. Държавните органи ще го консултират и ще защитят правото му. По-малките деца също ще могат да се обръщат към социалните служби с оплаквания от наши решения и да получат от тях консултиране и посредничество.

- Ще сме длъжни да осигуряваме на децата си свободен достъп до информация, за да могат те свободно да формират ценностите и възгледите си. Това означава, че родителите няма да имаме право да контролираме достъпа им до интернет сайтове, печатни материали, телевизионни програми и др. с вредно и опасно според нас съдържание.

- Като родители няма да имаме право да упрекваме и наказваме дори умерено децата си, защото причиняването на болка или страдание на детето, даже без разстройство на здравето му, ще се счита за „физическо насилие“, всички форми на отрицателно отношение, които биха могли да имат вредно въздействие върху детето ни, - за „психическо насилие“ от наша страна.

- Без да бъдем предварително уведомявани и без да е нужно да дадем съгласието си, децата ни ще получават задължително обучение по сексуално репродуктивно здраве и семейно планиране (включително аборт) в системата на предучилщното и училищното образование по програми, спуснати от МОН.

- Няма да имаме право да избираме формата на образование на децата си. Ще сме длъжни да подсигуряваме присъствие в държавно училище от 5 до 16-годишна възраст, без да имаме право на контрол над средата и учебните програми там.

- Социалните работници ще имат свободен достъп до редица държавни информационни бази данни, както и вътре в дома ни, за проверка. Техните оценки ще бъдат меродавни за нас, а предписанията им - задължителни.


Това е само извадка. И съвсем не е преувеличено! Ако искате да видите докъде може да доведе прилагането на подобно законодателство, моля, вижте за пример тези линкове:

- http://www.overruledmovie.com (половинчасов филм на английски за същността на проблема и конкретни примери на добри семейства, които страдат от такива закони и в САЩ, и в Европа)

-http://stoiangeorgiev.posterous.com/79747426#more (на български, историята на англичанка в Швеция)

- http://www.thoughtsfromaconservativemom.com/?p=554 (на английски, в Белгия лекарите имат право да отнемат живота на деца до 1-годишна възраст, ако смятат, че са с увреждания, като в 16% от случаите това става без съгласието на родителите)

- В България майка, която заради оказван върху него сексуален и психически тормоз спира детето си от училище и започва да го обучава по дистанционна програма, беше наскоро глобена и сега е принудена да защитава родителските си права и грижи по съдебен път.


По мнение на юристи,
този закон е напълно излишен и даже опасен и вреден. Той повтаря редица вече съществуващи законови уредби, а в новата си част постановява контрол на държавата над личните и гражданските права на родителите. Това противоречи и на Конституцията ни, и на редица международни харти, с които държавата вече се е ангажирала да „признава“ и „зачита“ правото и свободата на родителите да отглеждат, възпитават и образоват децата си в съответствие със своите убеждения.

Изобщо не се подлъгвайте по добре звучащите цели и масовата реклама на проектозакона! Още на кръглата маса, с която се откри обсъждането на проекта, вносителката публично заяви, че родителите няма да имат никакви права, а само задължения по отношение на децата си, и че няма да могат повече да правят каквото си искат! (Аз, Орлин, бях там лично. Вижте и в края на статията на „24 часа“, http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1114693)

Имаме още около седмица да реагираме:


- Можете да прочетете проектозакона на страницата на Държавната агенция за закрила на детето - тук: http://sacp.government.bg/novini/2011/11/11/zapochva-obshestveno-obszhdane-na-proektozakona-za/

- Можете да напишете аргументиран протест срещу закона тук:
http://bg4family.org/
azheleva@mlsp.government.bg

- Можете да информирате и предупредите и други ваши познати и да ги насърчите да изкажат позиция в подкрепа на родителските права. Най-малкото на пишат на горния имейл адрес.

Апелът ни е да обединим усилия и да окажем обществен натиск този закон да отпадне! Ако сега не направим каквото можем да го спрем, потърпевши ще сме всички ние.

вижте и повече законов коментар тук
http://svobodazavseki.com/images/stories/pdf/analysis_child_draft_law_bg.pdf
http://svobodazavseki.com/images/stories/pdf/bulgaria_memorandum_bg.pdf
http://sva.bg/81139300
Орлин и Цвети

вторник, 15 ноември 2011 г.

Коментар на проекто закона за младежта

http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/documentsproject/2011/proekt-zakon-mladezh-2011-11-02.pdf

Казвам се Орлин Райков и съм обикновен гражданин.
Още в представянето на закона на страницата на министерството и в уводните членове се набива целта му: „Управление“. Фактът, че се изготвя „национална политика“ и тя се изпълнява от Държавата е плашещ. Член 2 казва, че „Националната политика за младежта е целенасочена и последователна
дейност на държавата, общините, младежките организации и обществото .“ е едно несмислено обобщение, защото и в държавата и в общините и в обществото няма еднакви разбирания за младежите. С този член и закон Държавата заявява, че слага ръка на свободата на отделните хора и заема ролята на едноименен говорител и изпълнител на някаква „политика“, която дори не е представена в този закон. Това по същество представлява конституиране на мощен инструментариум за контрол над индивида и свободата му. Не може да имаш национална политика, която и държавата и общините да спазват. Това е диктатура от страна на държавата върху общините. А общините се състоят от хора, които трябва да са основният носител на свободата - те гласуват за кмет, общински съвет, трябва да им се предоставя на тях правото да решават, а не да се спуска от Държавата. Както се споменава и в член 3, целенасоченост и последователност за държавата и общините - това е нарушаване на автономността на общините.

чл. 3, т. 4 - интеграция на политиките за децата и младежта. Държавата няма място в това да прокарва политики - още повече не изрично уточнени в този закон, а просто да дава зелена светлина на формулирана другаде политика - още повече за децата и младежта! Държавата трябва да показва зачитане на отделната личност и свобода, като за децата и младежта Държавата трябва да признава авторитетът и правото на родителите да се грижат, поемат инициативата и способстват за правилното и добро развитие на децата и младежите. Самият факт, че не се споменават родителите никъде в този закон говори ясно за отношението на държавата към родителите и семейството - открито и ясно пренебрежение, омаловажаване и отнемане на статута на семейството и замяната му с Държавата. Това е престъпление! Държавата е функция на семейството и индивида, а не обратното! Децата се раждат в семейства с татко и майка, а не Държавата ги ражда! Преди да станат тинейджъри и младежи, те са деца бащи и майки, част от една по-висша, древна и доказала здравината си институция - Семейната.

чл. 3, ал. 7 Децентрализация на политиките за младежта.
Това е лицемерно противоречие с досега изграждания модел на едновластен синхронизиран контрол от Държавата. Противоречи например на чл. 9

Що се отнася до формирането на политиката за младежта - ако има нужда от формулиране на политика за младежта, то 1) тя не може да бъде отделена от семейството. 2) държавата трябва да зачита правото на семейството в съвет и принцип на действие 3) държавата трябва да подпомага по усмотрение на семейството в ролята му да възпитава децата в тинейджъри. Дори и да прави това, това ще е до голяма степен повторение на вече съществуващи поети ангажименти от Държавата към семейството и законността и общините където трябва да се практикува личната и семейна свобода и инициатива за възпитание, учене в ценности и т.н.

Нататък членовете, които описват сложния апарат на действие, начело с министъра на образованието представляват един смазващ истинската лична свобода апарат
чл. 8 говори за това, че държавата финансира от бюджета осъществяването на тези младежки програми. Това са пари, които ние честните данъкоплатци даваме на държавата и тя не бива да харчи за това, ако иска наистина да служи на свободите на хората. Аз съм абсолютно против да се дават такива средства за такъв тромав апарат, който няма да допринесе за добруване, честност, радост в живота на хората, семействата, а ще се превърне в още един непочтен начин за харчене на изкарани с честен труд пари (при все, че някъде може и да стане нещо добро), на Контрол и още повече отнемане на личната свобода, инициатива и притискане на хората от железния юмрук на Държавата. Такъв закон противоречи на думите на г-н Дянков, г-н Борисов и други, които твърдят, че държавната администрация се е свивала, по брой и бюджет. С този закон виждам как се разраства, а не намалява този октопод на държавна администрация в живота на хората. Имаме нужда от морал и самоуправление, а не от контрол - особено от конюнктурната, лабилна и общо взето носеща безпринципността на служителите си - Държава.

чл. 9 ал 4. Воденото от държавата доброволчество ми напомня на един виц от казармата Старшината ми казва „Я, редник Райков да отиде по желание да измие тоалетните.“ Ако нещо е доброволно, то не се организира и насърчава - особено от Държавата! Общината, хората по местоживеене - могат да си се организират както си искат.. отделни хора могат да правят добри дела дори и скришно. За Държавата е опасно и вредно да пропагандира доброволчество от всякакъв вид, защото - знаейки нейните „ценности“ - или по-скоро липса на истински такива, ще пропагандира вредни за отделните хора и семейството инициативи. Това повтаря - може би забравеното от вас, но не и от мен - бригадирско движение, ДКМС и всички негативи за живота и свободите на хората свързани с него.

чл. 13 Областните управители осигуряват провеждането на Държавната политика. ...
чл. 15 Кметовете на общини отговарят за провеждането на общинската
политика за младежта в съответствие с националната политика за младежта.
..
Кметът е избран от местните хора, за да служи на тях, това е пряка демокрация., самоуправление. Никой от нас - местните хора не е избирал вас да сте ни кмет.
Това не е нищо друго освен Държавна диктатура в областта на младите хора! Свободата е потъпкана за пореден път.

чл. 16 , ал. 2 се споменава финансови ресурси. Тези финансови ресурси не трябва да идват от държавата. Както поръчителите на програма - ако има такава на местно общинско ниво трябва да намерят средства. Държавата може да е единствено безгласен посредник, но не и да ги финансира! Ако тя плаща, тя ще и контролира - а това е неправилно.

чл. 18 Държавата и общините насърчават...
Ако искат - общините ще насърчават. Държавата няма право да се бърка. Държавата трябва да се грижи за полицията и реда, да наказва престъпленията чрез закона и съда и да поддържа армия за защита на територията. Всички други роли трябва да са минимални - включително да не вмешателства в местната власт и правата и свободите на отделните граждани и на семейната институция.

чл. 19 точки 1 и 4 - Държавата насърчава личностното развитие...
...насърчаване на неформалното обучение за разширяване на знанията, опита и уменията на младежите за приобщаването им към ценностите на гражданското общество, науката, културата, изкуството, предприемачеството, здравословния начин на живот.
Не е работа на държавата да насърчава това! Това е отговорност, право и роля на отделните хора, които могат по собствена инициатива на местно, общинско, NGO или друго ниво да се организират. Като знам как държавата дефинира и как нейни служители дефинират „ценности“ - контрол, а не свобода, безпринципност, безбожие и атеизъм, неуважение към семейството като институция от по-висок ранг на Държавата, правото на самоопределение, незачитане на традиционния брак между 1 мъж и 1 жена завинаги, целомъдрието, честността, личната отговорност; толерирането на разврата и покварата и повсеместното поклонение към парите и властта - заключението ми е, че Държавата иска да възпитава последователи и послушници на своите „ценности“ - разбирай гореспоменатите, верни поданици, които не надигат глас на различно мнение, а раболепно се въртят в страшния механизъм на Матрицата.

Раздел 4.
Идеята за регистрация на младежките организации, списък с национално представените такива е отново опит за контрол върху свободата на сдружаване и самоопределяне. Когато Държавата се включва „безпристрастно“ в вписване регламентиране, финансиране ... тя всъщност прокарва своя политика! Просто и ясно - своята, почти винаги и особено сега, 20 години след „демократичните“ промени - вредна за отделния човек и семейства политика! Това не е просто ДКМС, това машина подобна на Хитлер Юген, готов апарат, който само чака своя диктатор да седне на него. А диктатори много дори и сега. Един слиза, друг се качва.
Моля ви, не предавайте свободите на българите в зли ръце с помощта на този закон!

Раздел 5 - Младежки работник.
Отново нищо за семейството. Отново - „професионалистът“ младежки работник.
Да е преминал обучение.. Все познатите мантри на произвеждащото все повече лошо качествен продукт Държавно образование. Не се споменава нито една - забележете - нито дори една морална страна на този работник - честност, доброта, търпение, уважение към семейството, моралност... Това не се иска. Трябва да е минал обучение. Това е важното.


В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Този закон е просто един инструментариум за КОНТРОЛ, даден в ръцете на чиновниците за "сметка" на нас, честните и почтени граждани данъкоплатци. Под претекст да гарантират участие на младежите и да им се предоставят "възможности" се крие това, което някои наричат "полицейщина" ... и всичко е наред, защото това е "демокрация". Нищо, че с помощта на механизма "демокрация" се слага намордник на индивидуалната ни свобода. Ключовата дума в проекта е УПРАВЛЕНИЕ на младежта - това са нашите деца!! Децата са лабилни и е лесно да им се повлияе чрез пропагандната машина, която в комсомолските лагери си промиваха мозъците или по-скоро се замърсяваха умовете на децата.. Този закон е поредната стъпка, с която съзнателно и последователно държавата завзема всяка сфера от живота на децата и младежите. Желанието ѝ да КОНТРОЛИРА всичко, свързано с децата ( и не само с тях) е направо плашещо. Държавата няма място да организира доброволчеството! Очевидно е противоречието, но не и за апаратчиците, които всъщност искат контрол: да се прави това, което Държавата иска; по начина, по който Държавата иска; от хората, които Държава смята, че трябва да го правят; за целите, за които Държава иска да постигне; негласно всички останали са в неизгодна позиция и щат не щат - ще клекнат. Ако Държавата наистина е застъпник за "гражданското общество" - на отговорност, самоинициатива у гражданите, нас, защо ги организира под строй? Инициативността зависи от морала и избора на отделния гражданин; всеки сам решава дали ще се организира, как ще се организира и дали просто ще си върши добри дела, без да знае никой. Държавата трябва САМО да преследва и наказва престъпниците и да организира отбраната й в общи линии, а не да се бърка в организиране на моралната воля, убеждения и действия на индивида. Това е ИСТИНСКОТО зачитане на свободата и законите.

Особено важно е, че родителите би трябвало да бъдат в контрола на отглеждането, възпитанието и образованието на своите деца. Намесването на държавата в институцията на семейството и чрез този закон е абсурдно и отразява социалистически мироглед, който води след себе си разрушени индивиди и семейства. Чрез този хитро измислен закон се изземват прерогативи на семейството и се поставят там, където не им е мястото и обратно се вземат неприсъщи на семейството правомощия и се поставят в семейството - също неуместно вмешателство. Цялостната философия на този закон е погрешна. Няма нужда от такъв закон! Ако се приеме, ще донесе само зло.

Този закон не адресира истинските проблеми на младежта лице в лице, които се виждат с просто око: например морален проблем за това, че младежите все повече злоупотребяват с наркотични вещества, не се разбират с родителите си, има широко ширещо се насилие, сексуалната разпуснатост и следващите здравни и психологични проблеми, мързел и безотговорност, криминални прояви... Адресира ли наистина проблеми като тези и подава ли ръка към СЕМЕЙСТВОТО - там, където децата се приготвят да станат тинейджъри? НЕ!!!

Аз не вярвам на това държавно „насърчаване" - например и проблемът не идва от думата, а от съдържанието, с което то се изпълва. Пример: сексуалното обучение провеждано в държавните училища (ДУ) като мярка за опазване на "здравето" на децата - пряко волята ни като родители „или законните представители“ както жалко ни нарича законът. Това е неприемливо. Ние сме призваните да учим децата си на тези неща и съм против философията и методите на такова преподаване в у-ще;

Държавата няма работа да се меси там, където не е нейна територия! Държавата е функция на семейството и свободата на хората, а не обратното. Ние не сме придатък на „Държавата“, тя не е „първична“.
Държавата с този закон не добавя нищо полезно към вече съществуващите закони. Единственото полезно е КОНТРОЛЪТ й – за нейните цели – или по-скоро за целите на тия, които ще застанат и ще командват с помощта на „мнозинството“ - това е обикновен болшевизъм. Понякога, и за малко, нещо добро може да излезе, но от опита и историята – съвсем обратното...

Държавата е много загрижена за малцинствата - но целта не може да оправдава средствата! Целта опазването на реда, сигурността и справедливостта - полиция, съд и армия не могат да оправдаят бруталното отнемане свободата на отделния човек.. Затова ли се борихме на 10 ноември 1989 г.? Не е ли вече ясно, че Държавата – Деспот и Тиранин е познат ужас от миналото? Забравихме ли вече тази реалност?

И въпросът - как Държавата може да помогне най-добре? Като просто не пречи! Добруването на "западните" общества се дължи главно на християнските морал и ценности ... появата и развитието на университетите, социалните служения, Червеният кръст, грижите за изоставени деца, самотни майки и слаби семейства, ограмотяване на хората, науките и изследванията обществения транспорт, печатните средства и много много други, ... са плод на отделни хора, които са имали християнски морал и вяра. Държавата не трябва, а и не може да играе ролята на социален разпределител, учител, лекар, художник, бизнесмен и т.н.
„Една страна е дотолкова успешна и свободна, доколкото свобода на инициативата имат личностите и семействата в нея.“ - Ст. Георгиев

вторник, 9 август 2011 г.

Здравейте!

С Орлин от известно време контактуваме с едно американско семейство - Сандра и Кърт Лавлейс. Те имат интересен житейски път като цяло и са едно от семействата, които са проправяли пътя за домашното образование в САЩ. Самите те са били глобени за това и е трябвало да се борят за правото си. Сега внуците им учат вкъщи. С тях и служението им (те са вярващи християни) можете да се запознаете малко повече на сайта им http://www.lifeworkforum.org/
 

Едно от нещата, които правят, е да пътуват, за да насърчават и да подпомагат семействата, които хоумскулват по света. Отдавна са се молили за контакт с някого в България и са чакали възможност да дойдат тук. Биха искали да се запознаят с българските семейства, които учат децата си вкъщи, като са готови да ни послужат с каквото ще ни е полезно... Засега обмислят пътуване през втората половина на октомври тази година.

Ето какво ви моля да направите, за да им помогнем да уточнят плановете си:

1) Моля ви, пишете ми дали имате интерес да се срещнете с тях. Както и горе-долу кога през втората половина на октомври ще ви е удобно. Не пропускайте да отбележите и къде живеете, за да не объркам после организацията.

Мисля, че ще е трудно и скъпо да направим една голяма среща за всички. НО можем да им помогнем да пътуват из България и ако се съберем на по-малки групи на местно или регионално ниво (за по 1-2 дена на различните места), това ще улесни организацията и ще даде възможност на повече от нас да се запознаем с тях и да почерпим от опита им. А и личният контакт в по-малка група е винаги по-ползотворен. Те са готови да си платят пътя и престоя.

2) Пишете ми какво бихте искали от срещата с тях. Те казаха, че искат да бъдат гъвкави и да се съобразят с нас, нуждите ни и желанията ни. Иначе могат да разкажат за себе си, да споделят практичен опит за домашното образование, да говорят с бащите за тяхната роля, да дискутират с нас различни практични и духовни въпроси, които ни вълнуват, да донесат материали и т.н.

Разбирам, че през лятото правим други неща и понякога е трудно да мислим чак за октомври, но ще съм ви много благодарна, ако помислите и ми пишете до края на седмицата. Разбира се, по-добре пишете по-късно, отколкото изобщо:).

Също така, ако познавате и други семейства, които биха имали интерес към тази възможност, моля, препратете им тази информация.

Поздрави,
Цвети
orlinandtsveti@gmail.com

П.П. Искам да помоля онези от вас, които не са вярващи християни по убеждение, да не се чувстват изключени от поканата. Моля ви, не отхвърляйте тази възможност. Смятам, че Кърт и Сандра имат какво да предложат, което ще бъде полезно на всички ни. И очаквам да бъдат тактични и да зачетат правото ни на избор по отношение на вярата.